Възпитателите – какви да са те

( 4 Гласа )

Възпитателите – какви да са те

Въпрос вечен, като самото възпитание.
С това название – без претенции за точност, ние условно назоваваме всички, които работят с децата през свободното време – учители, класни ръководители, съветници по възпитателната работа, ръководители на кръжоци, на школи, инструктори, треньори, възпитатели в Домовете и интернатите, методисти и организатори в извънучилищните учреждения... В процеса на организиране свободното време на учениците училището взаимодейства с Центровете за работа с деца, Общинските детски комплекси, Центровете за техническо и научно творчество, Ученическите спортни школи.

     Спецификата на функциите на работещите в тези учреждения специалисти, ни дава основание да използваме спрямо тях и понятието „педагог-организатор”. Принципно изискване към всички, които участват в организацията на извънкласната и извънучилищната дейност на учениците, е способността им да се опират на положителното у човека. Именно възрастните, по-знаещите, по-вече можещите, хората с жизнен и духовен багаж и опит, могат да бъдат наставници, да „отглеждат” развитието на по-младите, да бъдат винаги до тях, да вярват в техните възможности и да ги стимулират, да вдъхват у всекиго вярата, че и той може, че ще се справи, че има шанс да постигне повече от това, което показва. Запалената и грижливо поддържана вяра в собствените сили и възможности е в състояние да отключва неподозирани творчески и съзидателни сили у всеки млад човек, у всяко дете, да окрили неговите усилия и стремеж за изява от най-добрата си страна, да осъществи плановете и мечтите си, да повярва в себе си.
     В хода на такъв вид непринудено и богато на нравствени стойности взаимодействие между възпитатели и възпитаници – в учебното, но предимно в неучебно време, могат да се заложат и изградят основите на трайни чувства и отношения на взаимно уважение и доверие – за цял живот.
     Възпитателите, които работят всеотдайно, със сърце, общувайки в разнообразни извънкласни занимания на децата и младежите, в неформалните отношения, имат реалния шанс да бъдат за отделни свои възпитаници, възпитатели за цял живот. Да бъдат хората, които всеки млад човек ще запомни до края на живота си, ще се радва да общува с тях и далеч след като е завършил съответната училищна степен, ще ги търси за съвет, да сподели своите търсения, съмнения, стремежи, постижения. Това могат да бъдат хора, опазили детството, символизиращи яркото, незабравимото впечатление от най-привлекателния и богат на преживявания период от живота на всеки човек; хора, от уважението към които дори израстналите с цяла глава над възпитателя си, зрели вече техни възпитаници, ще се чувстват като малки деца.
     В такава насока следва да се търси и отговорът на въпроса – лесно ли е да се избавим от „бездетната” педагогика, от идейната бездуховност, ширеща се в наши дни сред младите хора. В търсене на този отговор следва да мислим и за духа, за духовното възпитание и развитие на децата ни, а не само за развитието на паметта и на репродуктивните възможности на ума. Защото сега духовни пастири от различни направления има предостатъчно. А това, което ние не сме успели да им дадем, те ще потърсят на друго място.
     Споделеното тук е само част от проблемите, които едва повдигат завесата. Неотменима грижа и на педагозите теоретици, и на възпитателите в практиката е да се хвърля все по-обилна светлина при решаването на толкова отговорните проблеми на възпитанието в свободното от учебни занятия време, осъществявано чрез извънкласната и извънучилищна дейност.

Автор: Виктория Ангелова