Възрастовия и индивидуален подход във възпитанието Трудно би се намерил педагог, който да не е убеден в необходимостта от съблюдаването на това основно принципно изискване. Педагогическата действителност обаче показва, че е налице сериозно разминаване между теорията и реалната възпитателна практика. Често сме свидетели на прилагане на методи и форми валидни за по-големите – при организирането на заниманията с най-малките ученици и обратно.
Ефектът от подобни занимания не би могъл да бъде висок. Важен ориентир в дейността на всеки учител, възпитател, организатор на свободното време, е подбирането на адекватни, валидни за развитието на децата от съответната възраст инициативи, а също и разполагането им в т.нар. „ Зона на най-близкото развитие” на личността и групите (Л. Виготски). В хода на подготовката на игрите, разходките, екскурзиите, танците, театралните и пр. изяви, децата да достигнат до определени, посилни за тях трудности, препядствия, и преодолявайки ги в името на очакваната радост, на забавното, развлекателното, което ще настъпи после – да израстнат, да се придвижват напред в своето развитие като личности и като членове на определена група.
Възрастовият подход е особено актуален при организирането и осъществяването на дейности, свързани с умствените способности, интелектуалното, емоционалното, нравственото и физическото развитие на учениците. Например при състезания за ловкост, смелост, бързина, съобразителност, или при олимпиади в отделни научни области, при конструирането, моделирането, при организирането на походи с различна степен на трудност и пр.
В някои форми на извънкласна работа обаче е възможно и желано разновъзрастово участие на учениците като средство за обогатяване на интересите, за по-бързо развитие на комуникативните способности и ускоряване на социализацията.
Актуална задача на възпитателите при осъществяването на възрастовия и индивидуалния подход е и грижата за формиране на умения у децата да работят и индивидуално и в група. Всеки участник следва да се научи да се съобразява с потребностите на своята група, да споделя успехите и неуспехите на своите партньори в обединението по интереси, да съпреживява възбудата от преследването на обща цел, съблюдаването на определени, общогрупови секрети, радостта от постигнатото, и чувството, че резултатите са получени с общи усилия.
Времето, в което живеем, и обществените потребностивсе по-настойчиво налага изискването да работим с децата така, че да откриваме и насочваме правилно дарованията и талантите; да им създаваме простор за разгръщане и развитие, да не пропуснем времето, в което те имат шанс максимално и свободно да се развиват.
Същевременно следва да полагаме усилия, внимание и грижи и за изоставащите, за инертните, недостатъчно активните, които понякога са по-старателни и задълбочени от другите; за „аутсайдерите” в детските групи, чиито възможности и способности могат съвсем неочаквано да се разгърнат именно в заниманията, организирани в нерегламентирано свободно време; да полагаме грижи и за децата с недъзи или с проблеми в здравословно развитие, чиито душевен мир е толкова раним, крехък, а често твърде благоприятен за изява на една богата душевност, за пробуждане на творчески сили и таланти.
Все по-настойчино ни „посреща” и проблемът за социалното внимание и грижи за децата в неравностойно социално положение, за сираците, изоставените, за настанените в Домовете и Интернатите без родителски грижи деца. Занятията при тях следва да бъдат пречупени през спецификата на социалното им положение, което не ги отличава рязко в индивидуално-психологическо или възрастово отношение от останлите. По тези признаци те не бива да се считат за неравностойни с децата, които имат дом и семейство.
Грижа за възпитателите са и децата с отклонения в поведението, с извършени вече противообществени прояви или такива, които се пристрастяват към пороците на века – алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания... Отговорът на въпроса КАК при тях е особено сложен. С помощта на училището, на факторите на социалната среда всички възпитатели следва постоянно да търсят и откриват действени средства, чрез които да ги привличат в интересни, привлекателни и превъзпитаващи извънкласни инициативи. Често като катализатор на превъзпитанието се явяват върнатата на детето приказка, яркото, привлекателното, богато на емоции и положителни преживявания, ограбено някога детство. Подобни занятия простират спасителен мост от морето на идейната и моралната безизходност и бездуховност... Автор: Виктория Ангелова
|
За мама и татко 
