Детската игра

( 5 Гласа )

Детската игра

Предучилищното детство е период от живота на детето, когато семейните рамки се разчупват и детето разбира, че освен семейство има и улица, град, село, страна и т.н. Ако в периода на ранното детство то е получавало необходимите условия, то в предучилищна възраст се разширява кръгът на интересите му. Детето открива света на човешките взаимоотношения и различните видове дейност на възрастните. То изпитва огромно желание да се включи в техния живот и да участва активно в него. От противоречието между силното желание на детето да участва в живота на възрастните и невъзможността за това се поражда детската игра (теза на Виготски).

     Установено е, че на най-ранните етапи от живота на човека игра не съществува, защото детето се е включвало непосредствено в живота на възрастните. Обаче оръдията на труда се усложняват и детето вече няма физическата възможност да участва в живота на възрастните.
     Играчката всъщност е умалено уръдие на труда, чрез което детето психически да се подготвя за труд, но тя не запазва функциите си. Играчката отразява живота на възрастните и тя дава възможност на детето да реализира мечтите си.
     Играта е дейност на децата, в която те вземат социалните роли на възрастните и в игрови условия възпроизвеждат техните взаимоотношения. Именно ролята и свързаните с нея действия са основната единица на играта.
     От педагогическа гледна точка възможно е самостоятелност на децата в играта. В играта детето е свободно. То решава кога, как и т.н. Поради това възрастния може да се намесва в играта само от позицията на съиграч, но не и като учител.
     От ролята произтичат и игровите действия. За да може детето да извършва тези действия, то трябва да познава областта на действието, която се възпроизвежда. Това е сюжетът. Сюжетите на детската игра са разнообразни и зависят от конкретните условия на живот. Съдържанието на играта пък е тази област от действителността, която се възпроизвежда в качеството на централен характерен момент на дейността и на отношенията между възрастните. Най-важното нещо за развитието на една игра са знанията на детето за заобикалящия го свят. Поради тазипричина учителят влияе на играта опосредствено, чрез обогатяване на знанията им. При наблюдениета учителят показва на децата връзката и взаимната зависимост между хората от определена област. Характерното за играта е, че не е свързана с определен резултат. Мотивът на дейността при играта не е в крайния резултат, а в самия процес. Детето знае, че всичко е науш, на чувствата които изпитва са реални. Чрез играта детето се ориентира в социалната действителност. В играта то осъзнава мотивите на дейността на възрастните. В играта съществуват игрови и реални взаимоотношения. В играта има лидери. Това са най-информираните деца, но в тях понякога се пораждат негативни черти.
     В творческата игра има правила създадени от децата, а при дидактическата те се създават от възрастните и децата трябва да ги спазват, докато при творческата игра децата могат да променят правилата.
     На границата между ранното детство и предучилищната възраст възникват т.н. ранни игри. Такава игра е образно-волевата. В нея детето си въобразява, че е някой и действа в съответствие със своя въображаем избор. Обикновено изборът се провокира от някой предмет, играчка , явление. И за кратък период детето приема този образ. Задължително условие за появата на тази игра е яркото и запомнящо се впечатление, което предизвиква силния отклик на детето. Тази игра, която е на границата между предметно-манипулативната и сюжетно-ролевата е начало за развитието на волевата игра.
     При сюжетно-ролевата игра има моделиране на играта с предмети заместителе.
     Виготски казва, че в играта детето е една глава над себе си, защото разбира сложните човешки взаймоотношения.
     Интерес представляват игрите драматизация – игра на театър. Тези игри са подобни на сюжетно-ролевите, но се отличават от тях по това, че децата възпроизвеждат литератерни произведения или гледат пиеса, или сами съчиняват текста на пиеста според някая случка. Съжетно-ролевата игра също може да е свързана с литературно произведение. При нея обаче мотивът лежи в процеса на играта т.е. детето играе, за да се наиграе. При драматизацията мотивът постепенно се свързва с някакъв продукт – да играем пиесата така, че да доставим естетическо удоволствие на другите.
     Тетрализираната игра е синтетичен вид детска художественотворческа дейност. Това е така, защото в театрализираната игра се представят всички видове изкуство в едно – художествено, словестно, музика, танци и т.н. тази игра влияе полужително върху психичното развитие на детето.
     Самата театрална игра може да е разгърната изцяло като театър. Това дава възможност за постоянно включване на всички деца в играта съобразно индивидуалните им потребности и възможности. Важен момент за разгръщане на театралната игра е срещата с художественото произведение. Най-голямо значение в този случай има изразителното слово на учителя.
     Колкото по-малки са децата, толкова по-елементални са действията и са по-повтаряеми. Мотивите в тази игра са и в потребностите на децата да изпитват естетически чувства.
     Подготовката на детето за училище е много важен момент. Не само смятане, писане, четене, но трябва детето да има психична възможност да възприема знанията. В играта се формират творческото въображение, защото има широк подход за импровизация, изгражда се произволна памет, развива се мисленето т.е. развиват се всички познавателни процеси. Развива се и вниманието. То не е познавателен процес, а само подпомага функцията на познавателния процес. А самата психика ни е дадена да реагираме на-най променливите неща в живота.

Автор: Виктория Ангелова