Детското насилие

( 9 Гласа )

Детското насилие

Периода на интеграция в групата от равни сам по себе си представлява сериозна криза и не е лесен, нито в детска възраст, нито по време на съзряването. Често търсенето на социално утвърждаване чрез негативни, агресивни модели представлява някакво решение, макар и дезадаптивно и нестабилно. По тези причини, една такава поведенческа динамика често се посочва като корена на все по-разпространения феномен на “булизма” или насилието между деца и подрастващи.

Терминът “булизъм” e адаптиран на български от английското “bullying”, което определя поведение на насилничество между деца и подрастващи, характеризиращо се с физически или психически тормоз, по-често за продължителен период от време, от един човек или група по отношение на една или повече “жертви”. Оригиналния термин от английски отразява общоприетата представа за раздразнителност и избухливост, асоциирана с бика (от англ. bull - бик). Първоначално тази асоциация е била използвана, за да подчертае инстинктивното и базирано на силата налагане и произвол върху другите, характерно за много от формите на булизма.

Като повечето форми на тормоз върху личността, и булизма се характеризира с епизоди на злоупотреба и преследване, повтарящи се във времето с определена честота, така че в крайна сметка установяват трайни негативни емоции у потърпевшия (жертвата), преди всичко страх и несигурност. Такова поведение е проявявано най-често в училище, но също така и в други, извънучилищни ситуации, като събирания на улицата, в квартала или в спортната зала и ваканционния лагер.

Някои от авторитетните научни източници по въпроса държат да подчертаят разликите между булизма и други типове поведение, възприети като престъпления в легален смисъл, като например вандализма, хулиганството или кражбата. Това обаче не бива да заблуждава, че актовете на булизъм не представляват истински престъпления, нито пък да фокусира вниманието само върху крайните случаи на актове на детско насилие, водещи до трайни физически увреждания или смърт. Често отделните епизоди на булизъм се състоят в отнемане на вещи или нанасяне на вреда върху хора или предмети (частна или обществена собственост), които имат за цел заплашването или уязвяването на определени връстници, взети “на мушка”. Разликите между актовете на хулиганство и булизмът, въпреки че и двете се отличават с произвол и насилие, се състоят преди всичко в наличието на предварително избрани жертви при булизма.

Съществуват различни действия, които могат да бъдат групирани под определението булизъм и принципно принадлежат на една от следните три основни типологии:
1. физическа злоупотреба, или случаите, които най-често присъстват в новинарските емисии и в по-голяма степен привличат общественото внимание. Те могат да бъдат епизоди на леки агресии (като дърпане на коси и бутане), през отнемане или разрушаване на чужди вещи, до по – тежки форми на агресия и физическо насилие, с или без употреба на оръжие.
2. поведения на словесна злоупотреба, които включват различни форми на заплахи, обиди и подигравки по отношение на теми от училищния живот, характеристики на личността, физически характеристики (включително инвалидност или етническа принадлежност), и аспекти, отнасящи се до сексуалните предпочитания.
3. индиректни поведения на злоупотреба, които представляват най-коварната форма на булизма, често базирана на слухове и клевети, целящи да изключат и изолират “жертвите” от групата.

Първите два типа действия са по-често извършвани от момчета, докато словесните и индиректни форми са най-разпространени сред момичетата.

Най-общо казано съществува дисбаланс, асиметрия в отношенията между извършителя на актовете на булизъм и жертвите, която се базира преди всичко на физическата сила, на психологически различия по отношение на увереността в себе си или на силата на групата. Всъщност, булистите* са често по-силни физически, като техни жертви най-често се оказват слабите им връстници, или обратното – пълните и тромави деца.
Друга обща за булистите характеристика е притежаването на определена, на пръв погед по-голяма “вътрешна сила”, основаваща се на чувство на сигурност в себе си, подхранвано точно от надмощието върху тези, които имат повече или по – малко очевидни реакции на търпение и пасивност. Това не означава, че реално булистите притежават по-голяма психологическа “сила”, а по скоро става въпрос за “компенсаторно чувство за надмощие” или усещане за превъзходство, т.е. една нестабилна и произтичаща от външни фактори сигурност, свързана с малките ежедневни “победи”, основана точно на злоупотребите. Тези злоупотреби същевременно подхранват чувството на несигурност у жертвите, което увеличава асиметрията, и което често дава допълнителна власт на булиста в групата.

Зад тяхната привидната сигурност, булистите демонстрират проблеми в общуването, които логично се задълбочават с времето, ако техният стил на общуване не бъде повлиян (и променен). Един от най-сериозните рискове е развитието на психопатии в зряла възраст.
Множество проучвания показват, че обмена в общуването на булистите се характеризира с “дефицит по отношение на определени умения, принадлежащи към така наречената “емоционална (или емотивна) интелигентност” (Goleman D., 1995). Наблюдават се подчертано ниски нива на развитие на емпатията. Децата или подрастващите, които упражняват физическо или словесно насилие над свои връстници, ясно демонстрират малка способност да разпознават коректно изразяването на емоции от страна на другите. Тази проблематика обяснява тенденцията да се отговаря агресивно на неутрални поведения, или дори на позитивни поведения от страна на другите деца или подрастващи. Дори разпознаването на собствените емоции се оказва на ниско ниво, и тъй като осъзнаването на собствените емоционални състояния е основно необходимо условие за адекватно управление на емоционалния живот, последния се оказва под знака на инстинктивни реакции, които се налагат върху всяка разумна алтернатива.
Съществуват и други, общи за повечето булисти характеристики, които могат да обяснят трудностите в отношенията. Такава е например наблюдаваната “ограничена вербална способност” (Fedeli D.,2005). Ниското ниво на лингвистични способности изглежда директно свързано с наблюдаваната тенденция към повтарящи се агресивни поведения, при неясноти в ситуации на общуване, тъй като не съществуват достатъчно умения за диалог, за да се изяснят проблематични ситуации.
Някои нови изследвания върху булизма показват, че по-агресивните деца демонстрират като цяло трудности, свързани с основните способности за програмиране на поведението, като не се справят ефективно със следните задачи:

- планиране на собствените действия и предвиждане на възможните последствия;
- контрол върху импулсивните действия, които възпрепятстват постигането на целите;
- адаптиране на собственото поведение към различни контексти;
- способност да отложат непосредсвените награди, предвиждайки бъдещи успехи и ползи;
- научаване от предишния опит.

Жертвите на булизма също имат общи характеристики, що се отнася до поведението и психологическите особености. Една от основните общи черти е липсата на асертивност, т.е. на способност да изразяват себе си, без да бъдат пасивни или агресивни. Тази характеристика, но в обратния смисъл, липсва и при булистите. Често жертвите на булизъм развиват симптоми на тревожност или депресия, демонстрирани по повече или по-малко очевиден начин, в разговори за соматични симптоми (температура, главоболие, проблеми с хранителната система и т.н.). Повечето от тези симптоми им предоставят начин да избягват местата, на които са нападани и тормозени. В други случаи сигналите за психологическо страдание могат да бъдат по-ясни, като тревожни атаки или плач, или наличието на повтарящи се кошмари, свързани с темите на преживения тормоз.

Един от основните фактори, които могат да задействат или да поддържат булизма е ролята на групата от равни, от връсници. Всяко дете или подрастващ има ясната тенденция да търси начини да се включи в групата, с която споделя общи занимания. Това се случва и със самите булисти, които обаче използват дезадаптивни начини да постигнат тази цел. Такова поведение може да доведе до различни реакции вътре в групата – тъй като често булистите са изолирани, те успяват да намерят някои друг “недоминиращ булист” за подкрепа или просто набират смелост и сигурност благодарение на реакции, които на са открито противопоставящи се на тяхното поведение. Тъй като имат затруднения да интерпретират коректно поведението на другите, булистите често могат да четат като благоприятно и одобрително поведение, което не е ясно неприемащо. Възприятието за подкрепа от страна на групата, независимо дали е реално или лошо интерпретирано от булиста, подсилва агресивното поведение. Парадоксално обаче, агресивните действия могат да бъдат подсилени и в резултат на ясно отхвърляне от страна на групата. Негативните реакции от страна на групата към опитите на булиста да предизвика внимание и да се включи в групата чрез насилие, изразени най-често чрез отрицателни коментари, също се четат в крайна сметка като внимание към него. Самото отхвърляне предизвиква силни негативни емоции в булиста, който често разполага само с един начин да се справи с тях – агресивното поведение.

За определени характеристики на семейната среда се смята, че благоприятстват поведението на булизъм. В изследванията се подчертава наличието в семейството на по-скоро ригидни стилове на възпитание, строго “дисциплиниране”, или обратното, липсата на действия в тази посока. Често в семействата на булистите се наблюдава непоследователност от страна на родителите, по-точно към исканията от страна на детето се подхожда първоначално строго, което предизвиква негативна реакция (агресивно поведение), и това в крайна сметка води до намаляване на строгостта, позволявайки по този начин на детето да усвои дезадаптивни методи за постигане на целите си. Понякога семейната ситуация може да бъде усложнена от наличието на агресивни модели, които биват имитирани и представляват най-значимия пример, който булистите оспорват в семейството, но следват в извънсемеен контекст.

Много се каза и написа напоследък относно влиянието на екшън филмите и наситените с агресия и кръв компютърни игри върху феномена “детско насилие”. Ако обаче искате да предпазите детето си от това да се превърне в жертва или насилник, първото нещо, върху което трябва да съсредоточите усилията си не е забраната им. Научете децата си да разпознават как се чувстват, създайте атмосфера, която приема и подпомага изразяването на емоции, позволете им да изразяват свободно мнението си. Помогнете им да станат социално и емоционално “грамотни”, още преди да са научили азбуката. И ако успеете, най-вероятно детето ви само ще предпочете други игри и други филми.

* поради липса на общоприет термин на български, означаващ извършителя или извършителите на актове на булизъм, тук използваме производния от основния термин “булизъм” – “булист”.

Автор: Борислава Костова