Децата със зрителни аномалии

( 2 Гласа )

Децата със зрителни аномалии

Към групата на децата със специални образователни потребности спадат и децата със зрителни аномалии.
Зрителните аномалии оказват влияние върху формирането и развитието на психичната сфера, макар и като цяло развитието на слепите и слабовиждащите деца да протича по същите закономерности, които са характерни и за виждащите. Във връзка с това могат да се отбележат някои закономерности:

• Наблюдават се нарушения при формирането на моторно-двигателната сфера. Движенията са неточни, отличават се с известна неловкост, непохватност, несигурност. Нарушени са позата, координацията – както статична, така и динамична, скоростта и точността на движенията.
• Затруднява се формирането на пространствени представи, нарушава се пространствената ориентация и мобилност. Въпреки,че в отделни случаи се изработват съвършени ориентировачни навици, не бива да се забравя, че възможностите на децата със зрителни аномалии за пространствена ориентация са ограничени в сравнение с децата с нормално зрение. Също така има значение и остатъчното зрение, и давността на аномалията.
• Настъпват специфични особености при формирането на речта. Към тях се отнасят: по-късното възникване на речта, тъй като артикулационните позиции се изграждат не само въз основа на речево – слуховите представи и образи, но и чрез зрителни образи; дислелични нарушения, сигматизъм, ламбдицизъм, ротацизъм и други, които се срещат два пъти по-често отколкото в норма; изменения в темпа и силата на гласа – много висок или много нисък; заекване; недостатъци в семантиката – развитието на словестната реч се осъществява на базата на ограничен чувствителен сетивен опит, което възпрепядства познавателните възможности на децата; недостатъчното или липсващо използване на неезикови средства за комуникация (мимики, интонация, пантомими, които неотменно съпровождат устната реч), вербализъм на речевия фонд; употреба на релефноточковия в писмената реч и четенето.
• Проявяването и развитието на отделни свойства на вниманието има някои особености. Например нарушенията във възприятийната сфера оказват отрицателно влияние на обема, превключваемостта и устойчивостта на вниманието – свойства, които се разбират по-бовно и по-неточно; разпределителността на вниманието и концентрацията трудно се осъществяват, особено при пространствена ориентация.
• При децата със зрителни аномалии се забелязват някои специфики на паметта. Сред тях могат да се отбележат следните: недостатъчна осмисленост на запомнения материал, индивидуални колебания в обема на паметта, скоростта на запомняне, неспецифично опознаване – по несъществени неспецифични признаци, недостатъчно пълно и забавено възпроизводство на материала. Представата за доминиращо развитие на словестно – логическа памет от слухов тип не е пределно категорична, тъй като тя се базира на преобладаващи методи на обучение на слепите от вербален тип.
• Мисленето на децата със зрителен дефицит се развива в съответствие с общите закономерности за децата в норма, но се отбелязват и някои особености. Дълбоките нарушения на зрението затрудняват анализа и синтеза, сравнението и класификацията – децата отделят несъществени или достатъчно общи признаци при сравнявани обекти, не могат правилно да отделят родови признаци, което дава насока за едностранно развитие на словестно – логическото мислене; на лица със задръжки в развитието, на нагледно – образното мислене, абстрактното мислене няма сериозна база в конкретни представи и опити. В същото време се отбелязва преобладаване на словестно – логическите форми на мислене под сетивните. Също така е характерно недостатъчното формиране на понятия, особено конкретни, и формалност на съжденията и умозаключенията, докато отвлечените понятия се формират лесно и категорично.
• Създават се вторични патопсихични черти на личността в сферата на комуникативните процеси, ценностна ориентация, интересите и потребностите.
• На лице е компинсаторно свръх развитие на отделни способности, свързани главно с възприятийно – представната сфера, при използването на други анализатори. Но наличието на така нареченото шесто чувство намира обяснение основно не като генетично заложено, а само като реализиращо се единствено по пътя на компенсацията.

Автор: Виктория Ангелова