Диагностика на способностите на надарени деца с физически недъзи

( 5 Гласа )

Използване на специални процедури за диагностика на общите и специални способности нанадарени деца с физически недъзи

Преди да се пристъпи към каквато и да била диагноза на способностите на деца с физически недъзи, трябва преди това да се изясни на какви условия трябва да отговаря обучението за формиране на способностите. А тези условия са:

1. Да се опознават особеностите в индивидуалното развитие на детето и неговия физичен недъг, за да може да се направи план за формиране на неговите способности и за правилно съчетаване на общите изисквания с индивидуалния подход към него.

2. Учителят да се стреми колкото е възможно по-често да поставя детето в активна позиция, да го въоражи с необходимите начини, похвати и навици за самостоятелно учене.

3. Да се осъществява тясна и неразривна връзка между способностите, знанията, уменията и навиците. От една страна способностите зависят от знанията, уменията и навиците, тъй като в процеса на придобиване на знания, умения и навици се развиват способностите. От друга страна, способностите позволяват по-бързо, по-лесно, по-трайно и по-дълбоко да се овладеят съответните знания, умения и навици.

4. Процесът на обучение трябва да носи творчески характер. Първостепенно значение имат проблемните въпроси, поставяни пред децата, такива задачи, които се решават първоначално с помощта на учителя, а след това все повече и повече самостоятелно от самите деца. Така организирано, обучението активизира мислите на децата, развива тяхната любознателност и творческо въображение, формира полужително отношение към ученето, към овладяването на знания. При такова обучение се възпитават морално-волеви качества у децата, необходими за творческа дейност.

5. Важно условие за формирането на способностите е и съчетанието с практика и труд. Само при това условие се създават универсални връзки и общи умения, които осигуряват успешно решаването както на теоретични, така и на практически задачи. Особено значение има организацията на творческите задачи в труда, без която е невъзможно да се развиват творческите сили и способности у децата.

6. Друго важно условие за формиране на способностите е да се възпитават активни черти на личността и на първо място самостоятелност, трудолюбие и организираност.

За изследване на общите интелектуални способности на надарени деца, в това число и тези с физически недъзи могат да се използват следните тестове:

Тест на Р. Амтхауер (В. Н. Дружинин стр.276 – 281).

Тестът се състои от три части, всяка от която трябва да се изпълни за 15 минути. В първата част на теста се прилагат 4 групи задачи, които включват избиране на подходящите думи. Така например към първата група задачи от участниците се иска от пет възможни думи да изберат тези, които правилно допълват даденото предложение.

1) Противоположност на надеждата е:

а) разочарование;

б) отчаяние;

в) униние;

г) удволетвореност;

д) угнетеност;

2) Етикет – това в повечето случаи е:

а) отличителен знак;

б) указание;

в) надпис;

г) реклама;

д) название;

Във втората група задачи се дават по пет думи. Четири от тях винаги са сходни по определен признак. Трябва да се намери петата дума, която не им подхожда (например към задача № 4 се дават думите: потвръждение, решение, планиране, оценка, съждение).

Във втората част на теста се предлагат две групи аритметични задачи, които трябва да се решат правилно и бързо. Полученият отговор е сред предложените варианти, чиито номер трябва да се отбележи. Например към първата група задача № 11 е: За ремонт на улица от трима работници са необходими шест дни. За колко дни ще бъде завършена работата ако участват девет човека ?

а) 1; б) 2; в) 3; г) 4; д)5;

е) 6; ж) 7; з) 8; и) 9;

Вав втората група от задачи се предлагат числа, разположени по определено правило. Задачата се състои в това да се определи числото, което е продължение на съответния числов ред. Например задача № 9 включва редица от числа: 2,3,6,11,18,27,38......

Отговори:

а) 4; б) 13; в) 15; г) 17; д) 50;

е)51; ж) 52; з) 76; и) 84

В третата често от теста към първата задача се предлагат фигури разделени на части. Трябва мислено да се съединят тези части и да се определи, коя от фигурата под № 1,2,3,4 или 5 се получава. Във втората задача се работи с 5 куба, които имат по шест различни признака. Три от тях могат да се видят. Дадени са в по-долен ред три куба в различни полужения. Трябва да се определи с кои от кубовете от горния ред съвпада всеки от тях.

Този тест може да се прилага при всички надарени деца с физически недъзи, освен третата част на теста, която не може да се използва при деца със зрителни аномалии. Но при тях тези кубове могат да се изработят от дървен, пластмасов или друг материал и децата опипвайки ги да ги разпознават.

Следващият тест е на Кристиенсън и Гилфорд ( по Г. Пирьов стр. 78, 1993).

По Гилфорд четирите фактора в структората на интелекта са: плавност на потока на идеи; плавност (глаткост) на употреба на думи; поток на асоциациите и изразите. Примери за тестове в тази насока са:

а) да се напишат думи, които съдържат буквата „о”;

б) да се наименува течности, които горят;

в) да се напишат четирисловни изречения, в които всяка дума да започва с определени букви;

г) да се напишат думи, които са сходни по значение с думата „твърд”.

Оценява се богатството на отговорите и тяхната оригиналност.

Диагностика на креативитета – тест на Е. С. Торанс (по Г. Пирьов стр.77 – 78).

Торанс съставя две експериментални тетрадки: словестна и несловестна. В словестната тетрадка се дават седем задачи със съответните инструкции. Първите три задачи се отнасят да една зададена картина на паднало дете, като се иска от изследватото лице да поставя колкото се може повече въпроси, относно изображението, да посочи всички възможни причини за случката и колкото се може повече последици от нея. Четвъртата задача се състои в това, че не се иска да се предложат всички възможни подобрения в една рисунка на играчка – слонче. С петата задача се иска да се кажат всички възможни начини за използване на празни кутии, които обикновено се изхвърлят, а шестата задача – да се поставят възможно повече въпроси относно тези кутии. Със седмата задача се представя рисунка на необичайна, невероятна ситуация и се иска детето да каже какви биха били последиците от нея.

Тетрадката с несловестни задачи съдържа три искания:

1. на празен лист със залепена сърцевидна цветна хартия да се нарисува колкото се може по-богата картина. (за дези деца с физически недъзи, на които е непосилно да рисуват, може да им се постави задача да разкажат как би изглеждал например един пролетен пейзаж. Детето трябва да вмъкне колкото се може повече елементи);

2. на две страници са предоставени по десет незавършени фигури от прави и криви черти, които да се използват за рисуване на разнообразни рисунки;

3. дадени са тридесет двойки паралелни веритикални черти, които да се използват също за разнообразни рисунки. Въз основа на броя на отговорите, тяхната оригиналност, находчивост се съди за трите основни качества на творческото мислене: плавност, гъвкавост, оригиналност.

Тест за диагностициране на творческите способности на ученици съществува и във вариант за изследване на способността на даване на повече оригинални идеи. Той се състои от пет части:

1. дават се пет обикновени жизнени ситуации, като се иска да се кажат всички възможни последици от изобразеното събитие;

2. предостават се пет изречения с по-необичайно съдържание, някои от които изразяват неистина: за всяко от изреченията трябва да се каже защо изразява истина или неистина;

3. предлагат си пит различни механизми (уреди и др.) и се иска да се кажат ( напишат) подобренията, които могат да се направят в тях;

4. предоставят се пет проблемни ситуации, които трябва да се решат по най-рационален начин с най-малко изразходване на време и средства.

5. назовават се пет обикновени предмета и се иска да се кажат колкото се може повече начини за тяхното използване.

Както подчертава Г. Пирьов (Г. Пирьов стр.79), последната от задачите е най-често използвана в тестовете за креативитета, като се очаква да се прояви способността на инвалида да генерира повече идеи, като се освобождава от най-обикновения начин за тяхното използване.

Една от задачите в теста за проверка на творческите способности е със същото предназначение (разработен е от Департамента за повишаване квалификацията на учителя – София);

1. напишете колкото може повече (поне 12) думи, които завършват на „ция”, например: рационализация, канализация;

2. за какво може да се използва един вестник, освен за четене? Напишете калкото се може повече (поне 12) оригинални възможности за употреба;

3. напишете колкото се може повече синоними на думата „светъл” (поне 6);

4. като използвате буквите на думата „перодръжка” напишете колкото се може повече (поне 20) думи, например: ръж, режа, кръжа;

5. а сега трябва да съставите колкото се може повече изречения от четири думи, но така че първата да започва с „А”, втората с „Б”, третата с „В”, четвъртата с „Г”, например: Автомобилът беше в гората, Али Баба вървеше гордо;

6. трябва да измислите колкото се може повече (поне 6) различни остроумни заглавия на следния текст:

„ Наскоро един селянин станал жертва на организирано престъпление. Докато той работел в полето, една гарга грабнала транзистора му. Когато селянинът се спустнал да я преследва, друга гарга откраднала и плика с храната му. Онемял от очудване селянинът безсилно отпуснал ръце, а в това време от летящия транзистор се носела приятна музика”.

Много важни за изследване надареността при децата (в това число и тези с физически недъзи) са проективните тестове, чрез които се установяват някои особености на личността – характер, темперамент, емоционална сфера, воля. Някои от по-често използваните са:

Тематичния аперцептивен тест се състои от тридесет картини с човешки фигури или групи от хора, поставени в различни ситуации или взаимоотношения, които дават възможност за различни интерпретации. Представят се обикновено 20 картини, като се иска ит изследваното лице да каже какво представлява изображението, какво го е предшествало и какво може да следва. Преима се, че след разказа лицето „проектира” в чертите и събитията на картината собствените си мисли, чувства, стремежи, конфликти, фантазии и др., като разкрива особеностите на бичността си.

Интерес представляват и методиките за самооценка на компетентностите на надарените деца. Една от тях е методиката на Б. Минчев, която е предназначена за самооценка на общата, социална и професионална компетентност и е приложима за изследване на всички ученици. Инструкцията, която се дава на изследваните деца е:

„Моля те да разделим листа на две половинки. Искам да поразмишляваш върху своя опит. В лявата половинка запиши всички неща, които умееш да правиш добре. Това може да са битови занимания, неща свързани с училището, приятелите, спорта и работата. Постарай се списъка да включва всички неща, с които се гордееш, че ти се отдават наистина добре. В дясната колона направи списък на онези дейности, които не умееш, но много би искал да можеш. Разрешено е да драскаш и дори да пренасяш неща от едната колона в другата. Ако нещо можеш добре, но искаш да станеш още по-добър, напиши го и в двете колони. Искам накрая да ги степенуваш по важност за себе си, като ги номерираш по важност. Ако са ти нужни, ще ти дам още листове. Благодаря ти за участието!”

Тази методика е изключително подходяща за диагностициране общите способности на децата с физически недъзи, тъй като в колоната за дейности, които не могат да извършат, но много бижа желали, повечето деца сигурно ще посочат дейности, които не могат да извършат поради физическия си недъг. Тази методика помага на учителя да разбере в коя област на преподаването си да бъде по-деликатен. Също така му дава шанс да помогне на децата да разберат, че може и да има възможност да могат да извършат дейност, за която си мислят, че не могат да я извършат.

Много е важно специалните способности на децата да бъдат много добре изследвани. Д. Тодорина предлага изследване на следните способности: литературни, математически, технически, музикални, способности в областта на изобразителното изкуство, в областта на физическото възпитание и спорта, балетните способности (Д. Тодорина стр.61-67).

За изследване на способностите за литературна дейност се предлагат предимно методи от типа на естествения експеримент. Могат да бъдат използвани съчетанията на учениците в проза или стихове, на свободна тема или по картина. Анализирането им става по няколко показателя:

1. степен на оригиналност на сюжета, на идеите;

2. богатството и силата на въображението, на емоциите;

3. наличието на художествени похвати и стилни форми, сравнения, метафори, алегории и др.

Освен това се препоръчва и допълнително изследване в две серии. Първата серия се насочва към разкриване на способността за разбиране на изразните средства на езика: сравнения, епитети, метафори. За тази цел се дават 30 литературни задачи – по 10 за всяко от средствата , като се предлагат образци, от които да се избере най-подходящия за дадения текст. Втората серия е аналогична на първата, но без да се предлагат образци за избор, а се изисква само да се попълни липсващата част от текста. В двете серии се изисква, ако текстът е стихотворение, да се спазят ритъма и римата.

На изследваните лица се дава оценка с бал 1, ако изберат или измислят образна дума или израз, в противен случай оценката е 0. по този начин се прави количествена оценка на всички задачи. Чрез качествения анализ се установява индивидуално-психическите особености на литературните способности, за които се предлага следната типология:

- Основни: 1) картинен, 2) емоционален, 3) разсъдъчен,

- Междинни: 4) картинно-емоционален, 5) картинно-разсъдъчен, 6) емоционално-разсъдъчен.

Предложеният вариант за изследване на литературните способности е на В. П. Ягункова.

Подходяща система от критерии и показатели за оценка на словестното творчество при фантазния дискурс на децата предлага М. Балабанова. Тя включва критериите: свързаност на текста; цялостност на изложението; завършеност на текста, степен на творчество. Въз основа на тях авторката определя три равнища на развитие на словестно-творческите умения. Системата може да се използва и в детските градини и в училище.

За изследване на математическите способности може да се използва системата от тестове на В. А. Крутецки. Тя включва 79 теста, от които 22 са аритметични, 17 алгебрични, 25 геометрични и 15 разнообразни. Крутецки допълнително анкетира специалисти и определя 12 компонента на математическите способности: за обобщение, логическо разсъждение, съобразителност и находчивост, математическа памет, способност за абстрахиране, гъвкавост на мисленето, опора на нагледен материал, способност за прав и обратен ред на мислене, стремеж към икономия на умствените сили, съкращаване процеса на разсъждението, понижена уморяемост при занимания с математика.

Тестът за математическата аналогия на Гайштут съдържа задачи, които са насочени към формиране на учениците от четвърти до десети клас на операциите анализ, синтез, аналогия, обобщение. За да решат задачите, учениците трябва да имат освен знания върху математическия материал, също така и способност за мисленно определяне на отношението между пространствените и знаковите елементи в условието на задачата и умения за математически операции с математически структори. Ако учениците решат повече от пет задачи те имат високо равнище на развитие на способностите за мислене по аналогия. За по-малко не се поставя определена „диагноза”. След определено време изследването се повтаря, но с други, аналогични на предишните тестове.

Янка Стоименова включва следните структорни компоненти в системата на математическите способности: способност за обобщаване на математическия материал, способност за математическо мислене, способност за запомняне на математическия материал, способност за пространствено мислене и творческо въображение (Янка Стоименова, стр.63).

Интерес представлява подхода на Янка Стоименова за интерпретирането на математическите способности. Тя ги разглежда от позицията на творческа дейност – като „индивидуални психически особености на умствената дейност, които са условие за творческо усвояване на математическите знания, умения и навици у учениците в начална училищна възраст и разкриват различията в динамиката на тяхното усвояване” (Янка Стоименова, стр.24-25).

За проучване на техническите способности методики предлагат няколко автора, някои от които са: П. Б. Никитин, П. М. Якобсон и Здравка Лисийска.

Никитин обръща внимание на три основни технически дейности – монтаж, подготовка за детайли и конструиране на готови детайли. Тази методика включва 8 задачи, които развиват следните страни на техническите способности – окомер, пространствено представяне, практическо мислене, техническо мислене, аритметическо мислене, техническа наблюдателности конструктивно-техническо мислене.

Трите технически дейности – монтаж, подготовка за детайли и конструиране на готови детайли при деца с физически недъзи, обаче трябва да се извършат с помощта на учители, родители или някой друг, тъй като физическия недъг в малка или голяма степен указва влияние при извършване на дейностите. Не че повечето деца с физически недъзи не могат да се справят и сами, без помощ, но това се прави за тяхната безопасност. Възрастният може и да не се намесва пряко, само като страничен наблюдател, може да следи кога детето има нужда от помощ и да му я предостави.

В методиката на Якобсон се представят задачи в следните направления (Пирьов, стр.333; Пирьв, стр.83, 1993):

1. мисловни операции при решаване на технически задачи (6 на брой);

2. пространствено представяне (2 на брой)

3. операции на въображението (2 на брой)

4. ръчна ловкост (2 на брой)

Здравка Лисийска изследва развитието на художествено-конструктивните способности на учениците в началните класове. Предлага отчитане на колективните и качествени стойности на определени свойства на психихичните процеси, които най-ярко се проявяват в определена съдържателна дейност, насочена към разкриване на същността и спецификата на отделна способност от системата на творческите и художествено-конструктивните способности. За разкриване равнището на тези способности се предлага система от общи показатели (6 на брой) и частни показатели (19 на брой).

Авторката предлага различни методики за идентификация и техните модефицирани варианти за разкриване на равнището на способностите за формообразование, на комбинаторните способности, творческото въображение, творческото мислене, композиционните способности, някои конструктивно-технически способности.

Изследване на музикалните способности.

Тестове на С. Сишор.

Предлагат се система от тестове и инструментални задачи за измерване на:

1. музикалните усещания и възприятията за височината, интензивността на звука, усета за ритъм, за тембър, за консонанс, за обемност на звука;

2. музикални действия (контрол на височината на тона, на неговата интензивност, обемност, контрол на тембър);

3. музикална памет и музикално въображение;

4. музикален интелект (музикални асоциации, музикално мислене, обща музикална надареност);

5. музикални чувства (музикален вкус, емоционални реакции от музиката, социално изразяване чрез музиката).

Методика на Б. М. Тепелов.

Авторът прави психологически анализ на музикалните способности и опита за тяхното изследване в три направления:

1. ладово чувство, т.е. способност да се различава емоционалната изразителност на звуковете в мелодията – това са прецептивният и емоционалният компонент;

2. способност за слухово представяне – слухово-паметен, репродуктивен компонент;

3. музикално-ритмично чувство – способност да се преживява активно музиката, да се чувства емоционалната изразителност на музикалния ритъм и да се възпроизвежда точно.

Изследване на способностите в областта на изобразителното изкуства (в. „Струма”, 04.07.2006).

Услвоно листът в детската рисунка може да се раздели на две веритикални зони – лява и дясна.

Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната – екстровертната – обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата – интровертната – разкрива за преживяното, за привързаността но детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде ссвързана с някой, който има авторитет към детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план,а долната- с материалния свят.

Децата често рисуват своя баща голям и силен, който ктой върху нарисувания под в къщата или върху земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт вкъщи.

Увереното, уравновесеното дете концентрира рисунката в център на листа. Рисунките на онези деца, които имат проблеми с взаимоотношенията с връстниците и в осъзнаване на собственото „аз” са разположени върху целия лист. Щастливото, уверено в себе си дете рисува с пълни, отчетливи линии.

Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове, рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си.

Агресивното дете често, без да иска чупи моливите или бързо изписва флумастера.

Детето с мек характер използва много вълнообразни линии.

Децата с волеви характер, бъдещите реалисти и таланти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.

Изследване на специалните способности в областта на физическото възпитание и спорта.

Много автори имат разработени методики за диагностициране на способностите на деца в областта на физическото възпитание. Надарените деца в тази област се развиват особено добре в юношеска възраст, тъй като анатомо-физиологичнотои психическото развитие на организма е на по-високо равнище. Физическото възпитание помага на детето да опознае себе си, а на деца с физически недъзи, физическото възпитание служи като един вид рехабилитация. Затова много е важно провеждането на часовете по физическо възпитание при тази група деца. Разбира се, учителат трябва да подбере такъв вид упражнения, отговарящи на здравословното състояние на децата.

Проучване на балетните способности.

Принос за проучване и развитие на балетните способности има Т. Попов. Той очертава следните структорни компоненти на балетните способности, които биха могли да послужат като индикатори за тяхното съществуване у даровитите деца.

- двигателни качества (кординация на движенията и физическа дееспособност);

- пластичност;

- музикалност;

- интелигентност (креативно мислене, оценъчно отношение към обекти и към действителностт);

- емоционалност (емоционално-естетическа отзивчивост и възприемчивост);

- зрителна памет, слухова памет, образна памет;

- въображение – творческо;

- наблюдателност – да се схваща характерното у обекта и взаимоотношенията;

- волеви черти на характера и др.

Светът на надарените и талантливи деца със специални образователни потребности е някак по-различен от света на техните нормално развиващи се ученици. И наш дъл е като педагози или като родители да не позволяваме тази разлика да се усети от децата. Да работиш с такива деца наистина е предизвикателство. Те са толкова лесно раними и в същото време толкова трезво мислещи. Деца надраснали настоящето си. Родителите на такива деца трябва да потдържат постоянна връзка с учителите на своето дете. Те трябва да знаят какво се случва с него всеки един час, всяка едно минута. Всяко дете без значение дали е нормално развиващо се или с физически недъг, дали е талантливо или не се нуждае от игра от движение. Затова дълг е на родителите и учителите със съвместни усилия да създадът такива условия в класната стая, че всяко дете с определен физически недъг да получава своята си „ доза” детски чувства и детско настроение. Самите учители трябва да са наясно, че не обучават нормални деца и че от тях зависи бъдещото им развитие като личности.

Автор: Виктория Ангелова