Добрата новина

( 16 Гласа )

Добрата новина

На 19.06.09г. в Резиденцията на Посолството на Япония се състоя награждаване на двама достойни българи, които респектират с трудолюбието, таланта и изключителната си скромност. Посланикът на Япония-Негово превъзходителство - господин Такеда връчи на проф. Тодорка Барова - преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и преводач на японска литература и господин Братислав Иванов-пом.-директор на 18 СОУ"Уилям Гладстон" - гр. София и дългогодишен преподавател по японски език орден "Златна звезда" - най-високото отличие на Япония за образование и култура, за изключителните им заслуги в популяризирането и разпространението на японския език и култура.

Бяха връчени и грамоти от Японския Император. Българското правителство беше представено единствено от зам.-министъра на културата и беше прочетено приветствие от Председателя на Народното събрание-господин Пирински. Церемонията беше изискана и стилна, премерена откъм словесни разточителства и натрапчивост. Но толкова знакова... За това как трябва да се ценят "обикновените" хора с необикновен талант, честност и трудолюбие. И всеотдайни без остатък на това,което е тяхно професионално и житейско поприще.Истински се зарадвах,че присъствам на това събитие, защото видях лицата на успели хора, които умеят да приемат успеха си с с достойнство, без излишна самовлюбеност и венцеславие. Почуствах се поласкана като българка и като част от образователната ни система, в която бяха оценени труда и успехите на двама български преподаватели. Но бях неприятно изненадана,че това събитие не беше отразено в медиите по някакъв начин. Безвремието, в което живеем в последните две десетилетия трайно осакати чувството ни за себеуважение като българи и културата да ценим и зачитаме онези от нас, които представят държавата ни по един перфектен начин.Имаме и още един недостатък,който ни пречи да бъдем пълноценни като етнос и хора изобщо-приемаме чуждия успех като лична обида. Преживяваме само собствените си успехи и реализираности, и на децата си, разбира се. Чуждият успех е повод, по-скоро за завистническо отношения и злобни подмятания за незначителността на постигнатото или търсене на причини за успеха, вън от притежателя му - някакви обстоятелства или влиятелни хора, които са причина за резултата.
Подхващам тази, иначе толкова изтъркана тема, защото смятам,че част от обществените и личните ни провали се дължат именно на неспособността ни да се противопоставим на тесногръдите си възприятия за света, като място, където само собственото Его има значение. Плурализма и толерантността все още не са част от обществените и междуличностните ни отношения, поради което допускам, че у нас все още не можем да говорим за сериозни демократични процеси. Но, ако злонамереността е остатък от тоталитарния режим, можем да се надяаме,че ще бъде изживяна. Страшно би било, ако всички тези толкова провинциални комплекси се окажат част от народопсихологията ни.Тогава наистина векове ще стоим на опашката на Европа,гледайки навъсено, под вежди, строго.
Събитието, на което присъствах е доказателство, че имаме качествени, утвърдени вън от страната ни хора. Време е, обаче, именно те да станат част от медиините събития, те да са извора, от който да черпим вдъхновение за собствения си живот. Само, ако си позволим позитивизма на европейския свят, от който сме част, едва тогава ще успеем да реализираме личните и обществените си амбиции.

Автор: Силвия Марушкина