КОНКУРС

Конкурс за Сладур и Сладурана на месеца

ГАЛЕРИЯ

Потребителски галерии с красиви снимки

ФОРУМ

Прочети, попитай, сподели нещо интересно
Обяви

ОБЯВИ

Търся, предлагам, заменям, подарявам...
Екологично възпитание и религия
( 21 Гласа )
Екологично възпитание и религия

Изграждането на определено отношение към природата и екологосъобразно поведение започва още в ранна възраст. Целта на екологичното възпитание на децата според К. Галчева е: "Възпитаване на комплекс от качества у личността, позволяващи й да действа в обкражаващата среда, съобразно екологичните закони, които съхраняват природа."

В основата на това възпитание тя поставя формирането на екологична култура, важно условие за която е отговорното отношение на учениците към природната среда.
Смятам, че интересно би било да потърсим връзка между екологичното възпитание и религията. Този въпрос получава своя отговор от Кант, който съвсем ясно е видял и изтъкнал, че както най-простият и примитивен опит, така също и природонаучното познание произтичат от два извора, от сетивните възприятия и от чисто духовната закономерност.
В основата на всяко познание и на всеки опит стои нещо необяснимо,ирационално, което чисто и просто се приема, но не може да се обясни.
Само една част от реалния външен свят, на предметите в природата, може да бъде опозната, за която част са валидни същите закономерности, които важат за принципите на мисленето, на нашия ум. Нашият разум може да опознае само онази част от света, за която важат същите закони на разума. Човешкото познание, което зависи от определени условия, не може да обхване безусловното. Следователно има граница между мирогледа и познанието.Онова, което се намира отвъд тази граница, е непознаваемо. Това всъщност е метафизичният остатък на предмета.
Стабилизираната хармония между нашето мислене и рационално обозримата част на природата, която постоянно смайва, учудва духовно чистото и непредубедено дете, го възпитава и в религиозно страхопочитание, във вяра във Всемогъщия Тълкувател, Който стои зад рационалното битие.
Природата сближава детето с Бога и едновременно с това го довежда до разбирането, че поддържането на равновесието в заобикалящата го среда и в отношенията между нея и хората е възможно само, ако индивидуалните усилия на всеки човек се съчетаят с обществените усилия.Осъществяването на екологичното възпитание е невъзможно без формирането на правилни норми на поведение сред природата, възпитаване на усет към красотата й, даване на знания за труда на хората по опазване на природната среда.В тази връзка е удачно да бъдат използ
ани в педагогическия процес зимните и пролетни църковни празници, които са заредени, както с традиционния морал на християнството, но и с дълбоко вплетеното общуване с природата, като Божие творение.
Когато разглеждаме въпроса за естествената връзка между любовта към природата и Бога, редно е да се акцентува върху такива проблеми, като възприемането на живото и неживото в природата, здравето и болестта, раждането и смъртта,особеностите на контактуването на животните и контактуването с тях. Много е важно да бъде поставян въпроса за детската агресивност, жестокост в отношението с природата, а той е от важно значение за изграждане на еколого-съобразно поведение и християнски морал. Място трябва да намерят и такива проблеми,
като този за екологията на човешкото тяло, екологията на отделните периоди на човешкия живот и отношението към Бога през съзнателния ни живот.
Религиозното тълкуване на проблемите на околната среда, превръщане на грижата за нейното опазване в мотив за поведение, помагат да се формира у възрастните и децата едно ново мислене и поведение по въпросите на екологичната култура.

Автор: Силвия Марушкина

Коментари
Търсене
Само регистрираните могат да коментират!

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."