За агресията - монолог с продължение

( 32 Гласа )

За агресията - монолог с продължение

Макар че не получих реакции на предишната ми статията по този, тресящ обществото ни проблем, имам нужда отново да говоря. Смятам,че особено когато става дума за деца, безхаберието е крайно осъдително. Но какво провокира сегашната ми реакция. Случайно попаднах на едно разтърсващо стихотворение на 14 - годишно момиче - Лора Граймс от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като системно е малтретирано в училище от свои връстници.

В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението й.
Предлагам го на вашето внимание, уважаеми приятели на "roditeli.bg", защото това крехко дете ни кара да мислим, чрез разтърсващите си думи - камбана, за случващото се в грубия ни свят:

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.
Аз съм човекът, който те отвращаваше.
Аз съм човекът, на когото се подиграваше.
Аз съм човекът, който седеше самотен.
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно.
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден.
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен,смутен.
Аз съм човекът, който носи болка в очите си.
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си.
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време.
Аз съм човекът, разрушен от това бреме.
Аз съм човекът, който се давеше в презрение.
Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение.
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление.
Аз съм човекът - от твоето поколение.
Аз съм човекът, чието име не знаеш.
Аз съм човекът, за когото не хаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп, но и аз съм Човек - като теб.
Мислете кои сте и какво правите на хората покрай вас, защото дори и неволно, можете да съсипете един човешки живот!!!

Пред тази присъда човек остава безсловесен... Впрочем, тези стихове бяха използвани в една хуманна кампания на медиите в България под мотото"Не бъди безразличен... бъди различен", която е инспирирана именно от тази трагедия с Лора.
Вероятно много от вас си спомнят тази кампания, насочена към борбата с агресията и подкрепа на жертви на агресията.
Но да поговорим отново по този проблем. Много са въпросите и проблемите,свързани с агресията.Всяка вечер от новинарските емисии ни заливат с информации,свързани с различни форми на това страшно явление - грабежи, сбивания, убийства, изнасилвания. Жаждата за власт, за отмъщение, злобна конкуренция, съперничество, все качества, събуждащи агресия. Какво се случва с децата ни, та се убиват помежду си? Какво се случва с децата ни, та посягат на учителите си? Какво се случва с децата ни, та убиват родителите, братята и сестрите си?
Децата ни вече не мечтаят да станат лекари,учители,инженери.Мечтата им е да станат като Трите Хикса или да открият оръжие,с което да унищожат света.А това е начинът невинното малко дете да порасте като отмъстителна и властолюбива личност, която след време осъзнава,че всичко, което не става с лошо, става с много лошо. Силата според децата ни се крие не в характера, а в юмрука. И какво печелим от това - саморазрушение.
Вероятно думите ми звучат крайно, апокалиптично. Но хайде да спрем да си "заравяме главите" и да търсим оправдания. Да погледнем фактите, защото децата ни имат нужда от помощта ни. Имат нужда от добрия ни пример, от приятелското ни рамо, от топлото "ОБИЧАМ ТЕ!". Да кажем на децата си, че не болката, която причиняваме на хората ни кара да се чувстваме по-добре, а споделената болка и другарската помощ. Да накараме децата си да се вслушат в съвестта си...

Автор: Силвия Марушкина