Идеалното училище На всички ни е известно, че такова нещо като идеално училище съществува само като речеви израз. Със сигурност никой от нас не може да посочи определено училище и да каже, че то е идеално. Но нека си представим как може да изглежда едно такова училище:
Като начало може да е чисто – без алкохол, цигари, наркотици, насилие и т.н. Но на всички обаче ни е ясно, че в училище децата пушат, пият алкохол, а за насилието да не говорим. То постоянно присъства в ежедневието на учениците. Тревожното е , че се стига и до убийства. Директорите на няколко български училища сложиха камери в училище. Може би това е една много добра стратегия, за овладяване на безпорядъка в училище.
На второ място училището да е среда за приятелски срещи на учениците. Те да идват с удоволствие на училище, защото ще знаят, че там са всичките им приятели, с които ще изкарат поредния приятен и интересен ден. Ще се забавляват от сърце с тях ит.н.
На трето място, това училище да е с най-отличните ученици в района. Да е с най-добри резултати както в образователен, така и във възпитателен аспект.
На четвърто място да дава професионални възможности както на учениците, така и на учителите. Това означава да има добра професионална и материална база – библиотека с разнообразна литература, добре обзаведени кабинети по всички учебни предмети, спортни площадки , които дават възможност за практикуване на всякакъв вид спорт и т.н.
Доказано е, че различните цветове действат различно на нашето настроение. И в тази връзка може коридорите и класните стаи вместо в традиционните подтискащи цветове, да са боядисани в светли свежи цветове, а защо и да няма нарисувани картини.
Много ще е ползотворно за учениците поне един път през учебния срок да се организират някакви забавления, та било и детска дискотека. Да се организират някакви състезания между паралелките на един клас. Да се организира конкурс за най-добрия клас или нещо подобно. Много е добре за взаимоотношенията учител – ученик, когато в подготовката на събитие участват учители и ученици като равноправни участници. Така учениците виждат своя учител в друга светлина, виждат го като обикновен човек, а не като учителя, който трябва да слушат. И по този начин взаимоотношенията стават коренно различни, а от там и самият учебен процес.
Ако някога всичко това се направи на учениците ще им е по-приятно да са в час, да разискват теми, които ги интересуват, с техните учители, които вече приемат и като приятели, отколкото да са в близкото кафене за да изпушат по една цигара. Училищният двор ще е приятна гледка, защото няма да ги има фасовете и учениците ще се смеят от щастие, вместо да крещят кагото техни съученици се пребиват от бой. И не е ли това идеално училище? Автор: Виктория Ангелова
|
За мама и татко 
