Изследване на близнаци Около едно на всеки 87 раждания са близнаци. Близнаците са два вида – еднояйчни и двуяйчни. От генетична гледна точка еднояйчните близнаци са с голяма прилика, до пълно сходство. Всеки виждал еднояйчни близнаци, знае колко много си приличат. Те ни предлагат добра възможност за оценка на количеството вариации, които се дължат на околната среда и на наследствеността. В началото на 20-ти век често се случвало двойки близнаци да бъдат разделени, защото родителите икономически не можели да се справят и с двете.
Отдавна е известно голямото сходство в оценката за интелигентност на еднояйчни близнаци, но винаги е била оспорвана с тезата, че ако са отгледани заедно, обстоятелствата на околната среда са също сходни. Сър Сирил Бърт бил първият, използвал разделени близнаци, като средство за отговор на този аргумент. Оттогава са направени много независими проучвания и били открити много разделени еднояйчни близнаци. Резултатът от тази огромна работа, извършена на много места, от много изследователи, винаги е показвала една и съща тенденция. Първо, че еднояйчните близнаци, отгледани заедно, още повече си приличат по коефициент на интелигентност. В заключение било изтъкнато, че наследствеността и околната среда влияят върху интелигентността и че по-важен е ефектът на наследственост. Много е интересно, че хора без никаква роднинска връзка, отгледани заедно, показват много слабо сходство в интелигентността, докато близнаци с еднаква генетична информация, отгледани поотделно, са с много високо сходство в интелигентността. Всичко това води до заключението, че генетичният ефект е много силен, и със сигурност влиянието на средата е важно. Прикритие за привържениците на теорията за околната среда е твърдението, че приликите между близнаци, отгледани отделно, се отдават на факта, че в много ранна възраст средата има изключително силно влияние, така че прилики между близнаци се създават преди тяхното разделение. Противно на това, едно друго изследване доказва, че при разделяне възрастта няма влияние. Всъщност третото изследване показва, че по-рано разделените близнаци имат повече, а не по-малко сходство. В серия от интересни проследявания на еднояйчни и двуяйчни близнаци, отгледани заедно и поотделно, се изтъква, че корелацията в двойките по отношение на образователните постижения е повече свързана с тяхната среда, отколкото с интелигентността им. Фактор, често пропускан в дискусии за относителния принос на наследствеността и средата при умствени различия,е, че всяко твърдение може да бъде направено само ако се свърже с конкретно население, в конкретно време. Фактът, че множество изследвания показват единомислие, говори за това, че обхватът на вариации в едно население, дължащи се на средата, трябва да е бил приблизително еднакъв. Мисълта за две крайни положения е начин за илюстриране на тази идея. Да си представим население изцяло от клонирани индивиди. Всеки член има абсолютно еднаква генетична информация. Затова различия в интелигентността на отделните индивиди ще се проявят само поради условия в средата, а не по наследственост. Другото крайно положение е общество, което се различава генетично, но всяко дете се отглежда по абсолютно еднакъв начин. Тук приносът на средата по отношение на интелигентността ще бъде нула, а този на наследствеността – 100 %. Така, че няма нищо абсолютно или постоянно. От времето, когато са били извършени първоначалните изследвания, различията между привилегировано и непривилегировано население, в напредналите страни, значително са намалели. Вероятно ако тези изследвания се повторят днес, при проява на различия, намалената променливост на средата ще се отрази на нарасналия принос на наследствеността. Автор: Виктория Ангелова
|