Има ли нужда българското училище от вероучение?Учебният предмет "Религия" съществува в българското образование вече повече от 10 години. Стотина /може и да са по-малко/ ентусиазирани вярващи православни християни-педагози и богослови в цялата страна с апостолска всеотдайност, усърдие и търпение преподават Божието слово с надеждата да превърнат вярата в дела, да приучват децата да живеят като истински християни, докато обществото ни "мъдрува" над дилемата - да го бъде ли или не вероучението в българското училище.
В момента предметът "Религия" се преподава в часовете, предвидени за СИП и ЗИП.
Целта на учебния предмет е изграждане на положително отношение към вярата, осмисляне, осъзнаване на християнските добродетели и нравствени ценности, а не просто механично заучаване на някакви факти и имена. С други думи, този учебен предмет е специален с това, че трябва най-вече да възпитава, а не само формално да обучава. Затова спорадично избухващия дебат за съществуването на предмета "Религия" в българското училище намирам за неморален. Истинският въпрос, върху който трябва да се мисли и да получи широк обществен дебат е дали формите, под които се изучава-СИП и ЗИП, осигуряват достойно полагащото се място на моралната ни, нравствена и национална идентичност, заложени именно в православното вероучение, с което срещаме децата си в "безвремието" преди първия учебен час.
България е първата славянска страна приела православната християнска вяра. Какво се случи, та 12 века по-късно българинът възневиди другите, себе си и вярата дори.
Разбира се, че съгласно ЗНП образованието е светско и всякакви религиозни символи и знаци, както и агитации на верска основа са забранени.
Но също така вярвам, че всички разбираме, че децата ни спешно се нуждаят от морал, от събуждане и развитие на вътрешните им духовни сили, чрез които да се изгради стабилна нравствена позиция и преди всичко формиране на адекватно отношение към доброто и злото в човешките взаимоотношения. Несъмнено, моралния градеж на една личност се извършва в семейството. Но подобно на световната икономика, българското семейство също преживява своята криза. Немалка част от децата ни живеят в нездрави семейства - с един родител или в такива, в които има
асилие. Понякога деца и родители рядко се виждат, което също е в ущърб на пълноценното общуване на детето с най-близките му хора на света. Самите родители са объркани в своите морални ценности. Липсват традициите на християнското семейство и християнските празници. Разбирането за празника е сведено до битовата му страна, тъй като не се познава същността му. Нека кажа, че вярата е духовния "пълнеж" на отношенията в християнското семейство, както и на християнския празник.
Образователният процес по религия е ориентиран към изучаване на духовните измерения на християнските празници, традиции и ритуали, модели на човешко поведение, свързани с живота на децата.
От личния си опит като преподавател по религия в начален етап мога да споделя положителното въздействие на умелото, целенасочено християнско възпитание, стимулиращо нравствената потребност на децата да вършат добри дела, да уважават близките си, да изграждат добри взаимоотношения с другарчетата си, да бъдат честни и искрени, да бъдат добронамерени.
В този ред на мисли вярвам, че всеки христолюбив български учител би могъл умело да вплита християнските нравствени ценности наред със светските, материалните знания.
Българското образование, а да не забравяме и българската православна църква, /но това ще бъде друга тема на мое обсъждане/, са в дълг към християнското духовно и нравствено възпитание на православните българчета.
Иска ми се да вярвам, че в своето дългогодишно лутане, българското образование най-сетне ще преосмисли своето учебно съдържание и ще съумее да го изпълни с повече нравственост и да възпита у децата ни респект към духовните и културни ценности на своята нация.
В навечерието сме на голямото тайнство на възкресението. Преди да се поздравим с "Христос возкресе!", нека преосмислим житието си, да се обърнем към любимите и ценните за нас неща... А дали сме ги открили...
Ще завърша с думите на еврейско дете, написани върху "Стената на плача" в Йерусалим:
"Вярвам в слънцето, дори когато не грее. Вярвам в любовта, дори когато не я чувствам. Вярвам в Бога, дори когато не го виждам."
Автор: Силвия Марушкина
|
Вижте къде можете да празнувате
Пълен списък с детските градини
Детегледачки - агенции, частни обяви
Списък с училищата в България
