| Интерактивни методи в процеса на усъвършенстване на устната и писмената реч на първокласниците |
Интерактивни методи в процеса на усъвършенстване на устната и писмената реч на първокласницитеВ последните години устната реч на постъпващите в първи клас деца е на неудовлетворително равнище, което създава трудности при ограмотяването им. Този проблем се превърна в професионален казус за началните учители, които обучават първокласници. Класът ми се състои от 24 ученици. Всички са обучавани в подготвителни групи. В зависимост от пропуските, с които се сблъсках, когато поех 7-годишните първокласници, условно децата могат да се обединят в следните групи: o първа група – деца, които произнасят неправилно звукове, главно от групата на сонорните и шушкавите. Повече от 50% от децата грешно признасят звука „л”; o втората група обхваща деца, които боравят с ограничен запас от думи, далеч под очакваните изисквания за тази възраст и представлява над 60% от класа. Характерно за тази група е употребата на едносрични думи, неспособност да отговарят на поставен въпрос с повече от едно изречение; o третата група се състои от деца, които говорят на просторечие и/или диалект. В нередки случаи тези деца, при общуването помежду си, си служат с непристоен език и квалификации, което е знак за порочни езикови практики, усвоени от децата от социокултурната и езиковата среда, в която живеят. Тази група обхваща 40% от постъпващите в първи клас; o четвъртата група обединява децата, които имат комуникативни проблеми, главно свързани с неумението им да изслушват останалите, което нарушава комуникацията не само на езиково равнище, но и на емоционално – неспособност за създаване на контакти. Процентно тази група също е внушителна – 60% o петата група обхваща онези 20% от децата, които притежават достойнствата на тази възраст – комуникация с позитивен ефект, правилен изказ, умение за водене на диалог, умение за изслушване на събеседника. Пропуските, които изброих, нямат претенции за представителност и изчерпателност, но показват ниска езикова компетентност на учениците, с която започват 1. клас и трудностите, които тя поражда при ограмотяването им. Със старта на ограмотяването, в тясна връзка с развитието на социокултурната и езиковата компетентност на учениците, започва превръщането на говореното и слушането в средства за устно общуване. Водещото звено обаче, е овадяването на нови средства за писмено общуване. В тази перспектива грамотността би следвало да се осмисля като вид функционална грамотност, в чиято система слушането и говоренето, четенето и писането се полагат и формират не като елементарни умения, а като взаимосвързани комуникативно-речеви практики. Във връзка с ниската езикова компетентност, която установих на входното ниво, у една част от учениците, постъпили в първи клас, по време на подготвителния етап си поставих следните цели, които реализирах посредством различни форми и методи. 1) да се включат във вербално и невербално общуване, изразяващо се в диалогични и/или монологични форми на устната реч. Особено подходящи за осъществяването на тази цел са интерактивните методи, които дават възможности за по-непосредствено и директно общуване както между децата, така и между децата и учителя. Така например, в началото на учебната година много добро общуване се получи между децата при играта „Паяжина”. Тази игра няма състезателен или обучителен характер, а опознавателен, цели се осъществяване на невербална комуникация и взаимопомощ. Вълнуващо преживяване за малките ученици в началото на учебната година беше представянето на любимата играчка. Широко използван интерактивен метод в работата ми от началото на учебната година по различни поводи е методът „Светкавица”. (вж. по-подробно: 1, с. 235). Чрез метода постигам две основни цели – мобилизация и концентрация за работа, както и в зависимост от това, с кой момент от учебния час се „разиграва” този метод, се прави припомняне на стари знания или затвърдяване на нови знания в синтезиран вид. 2) да подбират подходящи изразни средства в конкретната комуникативна ситуация; За формиране на това умение, предлагам замяна на посочена от мен дума в изречение с друга, без да променят смисъла му. 9 ученици (37%) от учениците съумяха да заменят посочените думи с подходящи близкозначни. Резултатът показва, че децата изпитват затруднения при изразяване, което създава извънконтекстово разбиране. Учениците боравят с ограничен набор от думи, чрез които трудно може да се изрази богатството от емоции и картини.3) да изслушват останалите участници в общуването; Във връзка с реализирането на тази задача, удачно е използването на метода „Лавина” (виж по-подробно: 1, с. 236). Метода приложих при работа върху картината „Есен в гората” в Буквара на Издателство „Булвест” (с. 45). Резултатите сочат, че 8 ученици (33%) от класа съумяха да съставят успешен разказ по картина, спазили са изискването за смислова връзка между изреченията; 5 ученици (20%) повтаряха вече казани изречения, а 11 (47%) от децата не можаха да съставят изречение. След анализа на резултатите, трябва със съжаление да отбележа, че малките ученици не притежавават езикова компетентност, съответстваща на възрастта им. Причините за това са многобройни – социокултурна среда, нестимулираща речева активност, липса на познавателни наблюдения върху функционирането на езика. Ето защо в подготвителния етап на ограмотяване се разгръща подготовка за ограмотяване с цел - стимулиране и организиране на процеса на овладяване на система от знания за функционирането на езика, както и конкретизиране на стандарти от областта на социокултурната компетентност и устното общуване. Учебното съдържание също е построено около теми, традиционни за този възрастов период: училище, уроци, дом, семейство, общуване, поведение на обществени места, игри, приказки, природа, сезони. Чрез опора върху жизнения опит на ученика се моделират речеви ситуации, които мотивират децата за участие в устно-речево общуване и поддържащи интереса към езика. За по-задълбочено изучаване на езика и речта допринася и широкото присъствие на езиковото и речево моделиране. Предлагам на децата следните езикови задачи: моделиране на думи от срички в различни позиции – в началото, в средата или в края на думата); Това е любима задача – игра на първокласниците. Бих я определила като своебразна мозъчна атака – интерактивен метод. 18 ученици (75%) се справят отлично, като често посочват повече от една дума с посочената сричка, а едва 6 (25%) не успяват да назоват дума. Резултатът сочи, че децата са подготвени на морфемно равнище, но по-трудно се справят, когато трябва да „организират” думите в някаква синтактична структура или текст. Пример за това е следващият интерактивен метод, представен под формата на игра. игра на асоциации – включване на дума в изречения или създаване на устен текст. 10 ученици (41%) успяват да включат зададената дума синтактично и смислово правилно, но едва 7 ученици (29%) успяват да съставят устен текст като зададената дума е подходящо включена. Интересна и полезна задача е да разделят дадена дума на срички и с тях да образуват нови думи. Освен сричковия и звуковия състав на думата, изречение и видове изречения по цел на изказване, учениците за първи път моделират текста, синтактичната структура на изречението с въпросителни думи и словосъчетания, правят пълен звуков модел на думата, както указва и мястото на ударението в нея. Преходът на детето от доучилищната познавателна фаза към фазата на изучаване на писмената реч целенасочено се ръководи с отчитане на различията в стартовите позиции. Инструментите за това са много: § Заглавия и подзаглавия на тематични разговори, адресирани към всички участници в ограмотяването – учители, родители, четящи деца, и деца, които искат да прочетат с помощ от страна на другите. § Помощни текстове, адресирани до родителите с цел превръщането им в партньори в ученето и пренос на процеса в „домашната школа” по граматичност. Там децата ще могат непоссредствено да наблюдават как родителят действа в ситуация на четене и как използва прочетеното. Подобна приобщеност на семейството към ученето оценностява грамотността в очите на детето и го мотивира. Поставих задача в бележниците на децата родителите да им прочетат приказката „Неродена мома” на Ангел Каралийчев, а учениците да подготвят рисуван филм, който да представят пред съучениците си. По-голямата част от родителите и децата се постараха заедно и се справиха с поставената задача – 15 екипа (62% от класа); 3 от децата заявиха, че един от родителите е прочел приказката, но не са успели да направят рисувания филм (12%), а 4 от семействата изобщо не са изпълнили поставената задача (16%). Отношението на родителите към учебния процес и училищния живот оказва силно влияние върху успеваемостта на децата и желанието им за изпълнение на поставените от учителя задачи. § Текстове, адресирани до ученика в качеството му на колективен субект на четенето. Това са реплики в комикс-ситуации, програма с имената на дните на седмицата, афективно натоварени и глобално усвоени печатни букви – лични имена, заглавия на любими приказки и герои, писмено поставени задачи за съвместната дейност. Те създават възможност за диференцирано участие в четенето от различни роли – на четец и слушател, на възприемател, който чете глобално написаното или го отразяват чрез рисуван филм или подготовка на костюми на герои или кукли. Всичко това вътрешно мотивира съвместна дейност, усилията за разпределяне на задачите и за реално сътрудничество. Широко се представя общуването с различни знакови системи. Приобщаването към писмената реч се подпомага чрез симулиран пренос на опита в действието с невербални средства за комуникация. Децата лесно разиграват най-използваните пиктограмни знаци от ежедневието, в т. ч. знаците на пътната сигнализация – интерпретират значението и функцията им, играят с тях с цел ориентиране в игрово пространство, четат и създават с помощта на символни знаци седмичната програма. Като особен вид „езици” се осмислят „пиктограмите”, чрез които става обмен на информация в природата от една страна, и между живата природа и човека – от друга. Този подход, който предлага по-широк поглед към четенето и писането, изостря усета на ученика към езика. Създава се смислов екран, на който се проектира същността на речевата комуникация чрез писмени знаци.Процесът допълнително се подпомага от анализа на ситуации на четене, в които се открива предназначението на писмото в различни сфери на социално взаимодействие. Така се стимулират преносите на опит между извънучилищната и училищната сфера на детския живот, а писмената реч и нейното усвояване се поставят в значим за ученика контекст. В ограмотителния период образователният минимум конкретизира стандарти от областта на езиковата компетентност и на комуникативните практики за писмено общуване. Развитието на представите за езиковите и речевите единици, на уменията за техния анализ и синтез, емпирично разграничаване и уместната употреба в устни и писмени форми на общуване се обвързва с развитието на сетивните умения. Поставям на децата задача да подредят картини от познатата приказка „Косе Босе” на Ран Босилек в съответствие със сюжета на приказката и да я разкажат. 17 ученици (70%) успешно подреждат картините и могат да разкажат приказката; 5 ученици (20%) не успяват да подредят последователо картините, но при разказа сами коригират подреждането, а 2 ученици (8%) не могат да подредят и не успяват да разкажат приказката. Изпълнението на тази задача показва, че децата притежават умения за свързване на картинен материал с текста на позната приказка, както и умение за проследяване на сюжетната линия на художествен текст. Текстът е основно средство на писмената комуникация. Ориентацията към него в ограмотяването би следвало да осигури равнище на грамотност, което дава на ученика възможност за участие в социокултурната комуникация. Синхронът между декодиране и разбиране се търси чрез задачи, които се поставят преди наблюдение над текста, за работа с илюстративен материал и с думи от лексико-тематичните полета с цел снемане на четивни трудности. Предлагам на учениците широк кръг задачи за работа с конкретния текст, който подготвя и прехода към читанката. Прочитам на учениците началото на приказката „Червената шапчица”, а те трябва да доразкажат приказката, като следват последователността на епизодите в случката. Децата с удоволствие разказват приказката и 19 от учениците (79%) не пропускат никой от епизодите, 5 ученици (20%) пропускат или объркват последователността на епизодите. Тази задача развива устното общуване и дава възможност за подготовка и преход към читанката. · Учениците овладяха в различна степен четенето и писането; · Ориентират се в звуково-буквената система на българския език; · Ориентират се в основните езикови единици – текст, изречение, дума, сричка, звук; · Учениците умеят да правят звуков и сричков анализ на думата, като предпоставка за четене и писане; · Овладени са първоначални правописни знания и умения; · Децата притежават умения за разбиране смисъла на прочетеното; · Учениците притежават умения за правилно писане под диктовка На основата на проведеното изследване може да се направят следните изводи и препоръки: Силвия Марушкина - Използвана литература:
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
|










