Исторически корени на груповата и екипна форма на обучение

( 13 Гласа )

Исторически корени на груповата и екипна форма на обучение

Груповата и екипната форма на обучение заслужават да заемат своето достойно място във всички класове на нашето училище.
Въпросът за груповата организация на образователно-възпитателния процес е един от актуалните проблеми на съвременната дидактика и училищна практика. В дидактико-методическата литература, особено в последните години, на тази тема са посветени много публикации. Специално внимание се отделя на въпросите за същността на груповата учебна работа, за нейното място в образователно-възпитателната работа, за развиващите и възпитателните й функции, за нейната типология, за принципите на формиране на групите и структурата на груповите умения, за съотношението и съчетанието между фронтална, групова и индивидуална работа.

Историческите корени на груповото обучение и учене трябва да се търсят в началните етапи на реформаторската педагогика. Обособяват се условно три периода:
Първият период обхваща последните десетилетия на 19 век, когато се засилва критиката на "строго училище" и се полага началото на първите реформи на това училище.
Вторият период обхваща първите две-три десетилетия на 20 век и се характеризира с провеждане на разнообразни педагогически експерименти, повечето от които се преустановяват по време на ІІ-та световна война.
Третият период обхваща следвоенните години и продължава и до днес, като се характеризира с интензивни търсения на нови теоретически и рпактически решения особено през последните десетилетия,когато твърде широко разпространение получава концепцията за отворено обучение.
Най-видните представители на реформаторската педагогика в САЩ са Джон Дюи, Елен Паркхърст, С. Уошбърн и др.
Един от първите проекти за групова организация на обучението и неговата индивидуалност е Далтонския план, основан и приложен от Елен Паркхърст и Евелин Дюи в началото на 20 век. в гр Далтон, щат Масачузетс. Основни принципи на този план са: принцип на свободата - всеки ученик свободно избира какво да учи в зависимост от своите интереси. Планът за учене се оформя като спогодба-договор за всяка учебна година. Всеки ученик получава необходимите указания предимно чрез учебници-брошури. Контролът за извършеното се осъществява с помощта на лабоаторни работи и изпити. В сила са принцип на самодейността - учениците работят самостоятелно, а учителят изпълнява ролята на съветник и принцип на взаимопомощта - няколко ученици в групи.
Уошбърн създава друг проект,наречен Винетка-план на името на градчето винетка в САЩ-опит за подобряване на Далтон-план.Основно внимание се отделя на по-голямата адаптация на програмите за работа на учениците, на диференциацията на тяхната дейност, на засилване на познавателната им активност чрез коопериране на дейността им. Една част работят съвместно,а други индивидуално.
Сред многобройните проекти специално внимание заслужава Планът на американският педагог Лойд Трамп, според който обучението в средното училище се осъществява чрез съчетаване на занятия в големи потоци, малки групи и индивидуална работа.
Въвеждането на груповото обучение в САЩ отначало се свързва преди всичко с недостига на учители в американските училища и възможността да се използват като помощници по-малко квалифицирани кадри - лаборанти, стажанти и др.
Един от най-видните представители на реформаторската педагогика във Франция е Роже Козине. Върху неговите възгледисъществено влияние оказват швейцарският педагог А. Фернер и американският философ Джон Дюи. Приносът на Козине е обосновавнето още в началото на 20 век на т.нар. "метод за свободна работа по групи". Според него, за да повишат активността, самостоятелността и инициативността на учениците, техният интерес към учебните занятия, е необходимо класно-урочната система да се замени с нова организация на обучението.Тя изисква разделянето на учениците още от началното училище,навършили 9-годишна възраст на групи от по5-6 души.Вместо задължителен учебен материал,учителят предлага съставен от него списък от теми и задачи, като всяка група избира предмет на своите занимания. Всяка група изпълнява задачите самостоятелно, като извършва разнообразни дейности. Учителят наблюдава работата на учениците, дава консултации, оказва необходимата помощ.
В Англия още през 1919 г. започва да се прилага план Детройт, разработен от Чарлз Бъри. Същността му се състои в диференциране на обучението в зависимост от равнишето на подготовка на учениците.
Една по-цялостна общодидактическа теория разработва Дейвид Уоруик в Университета в Ланкастър. Той разграничва четири дидактически модела за работа в групи:
1. тематичен - формулира се обща тема, която се разработва на подтеми, а всяка подтема - на уроци
2. конкуриращ - разработва се от двама или повече учители на основата на сътрудничеството с елемент на съревнование
3. концентричен - реализира се от няколко учители по обща учебна програма и предполага динамични изменения в групирането на учениците в зависимост от интересите и потребностите им.
Представлява интерес моделът "малка група - тим", изпробван през средата на 70-те в интегрираните обединени училища в Гютинген-Гаймзар и Колн-Холвайде, отначало независимо едно от друго. Реализира се чрез изграждане на една голяма група от 90 ученици, разделени на три основни групи от по 30 ученици. Тази голяма група се ръководи от учителски тим, съставен от 6-8 учители, които преподават учебните предмети в трите основни групи по еднакъв начин. Вътре в малките групи от по 30 ученици се осъществява още едно разделяне на три групи по работни места. Всеки учител на един тим ръководи 2-3 групи по маси. В този модел успехът на учениците служи не като критерии за селекция, а като средство за разгръщане на комуникативните им изяви, за активно участие в процеса на обучението, в съответствие с интересите и потребностите им.
Реформаторската педагогика става все по-актуална както в чужбина, така и у нас. Натрупаният десетилетен опит се анализира и осмисля. При разкриване на същността на груповата дейност се наблюдават големи различия между отделните учени, а разнообразието в подходите, които използват учителите, с цел повишаване на ефективността на обучението е още по-голямо.

Автор: Силвия Марушкина