КОНКУРС

Конкурс за Сладур и Сладурана на месеца

ГАЛЕРИЯ

Потребителски галерии с красиви снимки

ФОРУМ

Прочети, попитай, сподели нещо интересно
Обяви

ОБЯВИ

Търся, предлагам, заменям, подарявам...
Какво "отключва" агресивното поведение при децата и как да се справяме с него?
( 19 Гласа )
Какво "отключва" агресивното поведение при децата и как да се справяме с него?


В съвременния свят на комуникации и технически прогрес агресията със страшна сила изпълва междуличностните ни отношения.
Всъщност, за агресия говорим когато някой наранява физически или психически друго живо същество, друг човек или себе си, или когато има целенасочено повреждане или унищожаване на вещи и предмети. Обобщената представа за агресивността днес е, че тя е постоянен и повтарящ се модел на поведение, синоним на нападателност, изразяваща войнствения характер на човека. Тя е и свойство на личността, което се характеризира с наличие на деструктивно поведение. За някои субекти агресията е начин за себеутвърждаване, без да бъдат отбягвани трудностите, разчитайки на противопоставянето.

Проучванията на човешката агресия, теориите за източниците й, факторите за проява и развитие е една от основните теми в психологията.
Когато подготвях статията, се запознах с доста научни постановки по този проблем. Итересна е аргументацията на З. Фройд, според който човек се ражда с инстинкт към смъртта /танатос/, който се проектира по два начина в човешкото поведение:
- когато е насочен навътре, се изразява под формата на наказание, което индивидът налага върху самия себе си и чиято крайна форма е самоубийството;
- когато е насочен навън, се проявява като враждебност, склонност към разрушение и убийство.
Според Фройд агресивната енергия постоянно се натрупва и нараства и затова трябва да намери своя отдушник. Обществото има за задача да създаде някакъв регулативен механизъм за този инстинкт, който да помогне за сублимирането му, за превръщането му в социално приемливо или дори полезно поведение.
Парафразирах трактовката на Фройд за да развия именно тезата за ролята на обществото в създаването на механизми, правила, които да пренасочват, трансформират унищожителната сила на агресията в полезно действие, като предложи алтернатива не само на младите хора, но и на хората от по-напреднала възраст.
Във връзка с това, нека кажа, че агресивни прояви в поведението се появяват при различни обстоятелства на несигурност, неувереност, реакция на неуспех, необходимост от разрешаване на конфликти с обкръжението и др. Тези прояви са резултат на изпитването на гняв като силна отрицателна емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни, неконтрулируеми понякога, двигателни, експресивни жестове и вербални изблици.
Агресивното поведение става проблем, когато в резултат на него има причиняване на болка и страдание на други. Този вид поведение може да не се дължи на осъзнат личен избор. То може да е следствие от различни причини:
- биологични-приема се, че при някои хора това да са по-агресивни е от други е генетично заложено
- неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси - всеки човек има моменти, в които изпитва желание да действа агресивно. При децата, тъй като са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху поведението си, това е още по- видимо.
- реакция на травмиращи събития в живота - това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване
- неспособност за справяне с изискванията на другите - децата се стремят да отговорят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора, но понякога тези изисквания не са съобразени с възможностите и възрастта на детето. На нападките, недоволството и обвиненията на възрастните при несправяне от страна на детето, то реагира с един или друг вид агресивно поведение.
Причините, които активират детската агресия са комплексни и са свирзани с училището, семейството, заобикалящата среда. Ключов фактор сред тези причини е семейството. В семейството се формират редица качества у детето като толерантност, съчувствие, обич, добронамереност. Но тук може да получи и урок по злоба, лъжа, омраза, нетолерантност, враждебност, агресия. Някои родители съзнателно насаждат агресия у децата си. Често, напоследък чуваме насърчителното - "Бият ли те, бий!", като се оправдават, че всъщност учат децата си да се защитават или че ги възпитават в мъжественост.
В семейството на агресивното дете най - често липсва емоционалната връзка между родителя и детето. Родителите на такива деца често от най - ранната им възраст не полагат достатъчно грижи за тях. Това прави децата несигурни, самотни, с усещане за провал, което често води до агресивни прояви. Не трябва да забравяме примера, който даваме на децата си. Те постоянно се учат от обкръжението си - когата даден модел на поведение им се демонстрира често, като нещо, което е редно и има ефект, то съвсем естествено е, те също да го пробват и затвърдяват в поведението си.
Многобройните натрупвания на агресивни прояви при децата, води до ограничения и неспособност за конструктивни, пълноценни контакти с хората. Агресията води до тежки последствия както при жертвата, така и при този, който я причинява. Свикнали с модела на агресивното поведение, те често нарушават общоприети правила, изпитват трудности в създаването на пълноценни взаимоотношения с връстниците, пренебрегват правата на другите, формират изкривена представа за значимостта на собствената си личност и др. Последствията за жертвата пък са, че се чувстват нещастни и подтиснати, имат ниска самооценка и самочувствие, могат да откажат да ходят на места, където има вероятност да срещнат агресора - в това число и на училище. Понякога се озлобяват от преживения тормоз и впоследствие прилагат такъв към по-слаби от тях деца. На базата на изживения в детството тормоз, може да се стигне и до по-сериозни последици в зряла възраст-повишен риск от емоционални разстройства, трудно създаване на отношения на близост и доверие и т.н.
Всъщност, и в двата случая е важно да говорите с детето-изслушайте го внимателно, покажете му, че му вярвате, че ви е грижа за това, което се случва с него и не го критикувайте назидателно. Като показвате на детето си, че му вярвате и обичате, насърчете го да създава добронамерени контакти-с деца, с които има общи интереси и които проявяват разбиране. Потърсете, също така, съдействие от класния ръководител-обяснете му какво ви притеснява и какво очаквате той да направи.
Но най-важното, което не бива никога да забравяме е, че за да не натрупват агресия, децата трябва да бъдат изслушвани, да се чувстват разбирани и обичани.

Автор: Силвия Марушкина

Коментари
Търсене
Само регистрираните могат да коментират!

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."