КОНКУРС

Конкурс за Сладур и Сладурана на месеца

ГАЛЕРИЯ

Потребителски галерии с красиви снимки

ФОРУМ

Прочети, попитай, сподели нещо интересно
Обяви

ОБЯВИ

Търся, предлагам, заменям, подарявам...
( 2 Гласа )

Как влияе разводът върху психиката и поведението на детето

Как влияе разводът върху психиката и поведението на детето?
Разводът е особено тежък за децата. Родителите, въпреки доброто си намерение всичко да мине цивилизовано, съсипани от собствената си нараненост и болка, често се поддават на разрушителни негативни емоции и започват ожесточена война помежду си. Тази битка разрушава и малкото останали връзки между тях. В нея най-често са замесени децата и други членове на семейството.
 
Децата биват принудени да бъдат съучастници в жаждата за надмощие на възрастните. И те стават най-голямата жертва на проблемите между родителите си.
 
Раздялата между родителите е едно от най-силно стресогенните събития в живота на децата, въпреки че емоционалната им реакция е строго специфична според възрастта.
 
Разстроените семейни отношения в повечето случаи водят до:
 
-Девиантно поведение (бягства от училище и къщи, слаб успех в училище, противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия и т.н.)
 
-Общо вътрешно напрежение, повишен стрес, депресии, невротична симптоматика;
 
-Отчуждение между деца и родители, самота и болка, които водят до затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация.
 
Семейната война, която избухва в спорове за родителски права и имущество, може да има жестоки последствия върху психиката на детето. Дори наличието на идеалния вариант, безконфликтен и цивилизован развод (което е изключително рядък случай за нашите условия) травмира детето, тъй като то трябва да прави избор между двама души, които обича. Неговият живот прави тотален обрат, свързан с това, че трябва да живее при нови условия и по различен начин. Започналата семейна война отключва силно и продължително емоционално страдание в детето и то се чувства объркано, застрашено и изоставено. В създадената ситуация често възрастните забравят, че се развеждат с партньора си, а не с децата си. Те прехвърлят проблемите си върху детето, което остава самотно и беззащитно по средата между тях.
 
„...Те постоянно си крещят един на друг. Мразят себе си и мен. Когато съм с майка ми, тя се сърди, че съм била при баща си. Казва, че съм я предала и не заслужавам нищо и то, само защото се срещнахме с баща ми. И той през цялото време говореше колко отвратителна е майка ми. Не искам да ги слушам. И тях, и баба ми, която не спира да ме разпитва и да обвинява мама...”
 
(Ева, 15г., избягала от къщи)
 
„Откакто мама и татко се развеждат, нямат време за нищо друго, освен да се обиждат един друг. Защо да ходя на училище... и без това всичко е толкова страшно, не знам къде ще живея, защото делят апартамента. Няма да имаме стая със сестра ми и сигурно ще ни изпратят в някой дом.”
 
(Мартин, 11-годишен, с бягства от училище)
 
„Баба ми се оказа голяма змия. Преди беше една такава добра и загрижена, но сега като се развеждат нашите, тя командва парада. И баща ми я слуша за всичко. Ако тя не бълваше толкова отрова, нямаше да се разведат…”
 
(Ася, 17-годишна)
 
„Питаш ме за развода ?... Ами кеф. Майка иска да се прибирам в 10 часа, но татко казва да не я слушам, защото акълът й не е много в ред. Пък и защо трябва да се прибирам, майка само плаче, спря да готви и чисти, не й стигат парите, защото плаща на адвокати. Баща ми, не че искам много да го виждам, ама той ми дава пари и ме оставя да правя, каквото си поискам, стига да не говоря нещо хубаво за майка ми… Иначе съм с висок успех, но защо ли ми е? Преди мислех да продължа да уча, но сега няма смисъл, кой ще ме издържа…”
 
(Марин, 18-годишен, с бягства от къщи)
 
Когато достатъчно травмиращото събитие на развода е придружено с крясъци, обиди, скандали и злословене спрямо другия партньор, детето става или страхливо и болезнено чувствително, или агресивно. Конфликтната семейна среда води до повишаване на емоционалната нестабилност и до поведенчески проблеми. Отношенията на ярост и омраза между родителите засилват тези проблеми и увеличават продължителността на приспособяването към новата ситуация.
 
Разводът внася коренна промяна в живота на цялото семейство. Освен наличните психологически аспекти, ситуацията има и свои юридически страни, свързани с попечителството над децата. То може да бъде присъдено на единия родител, но може и да е общо, при което детето да живее постоянно с единият родител, но да посещава другия. В този случай решенията се вземат от двамата родители.
 
Децата на разведените родители преживяват най-тежко празниците (рождени дни, Коледа, Нова година и др.) и ваканциите, в които трябва да избират с кой от родителите да бъдат. Бракът, колкото и лош да е бил, е гарантирал някаква яснота на отношенията, на много битови, финансови, социални и емоционални аспекти от живота на детето. В него е имало известни и познати неща. Разводът променя тази ситуация. Той внася нови, най-често негативни отношения между приятелите и роднините на партньорите.
 
Всеки развод е загуба и за родителите, и за децата. Тя е травмираща за всички. Но преодоляването на загубата означава:
 
-освобождаване на потискащите и мъчителни преживявания без ограничаване на шансовете за пълноценно развитие;
 
-запазването на самооценката, самоуважението и социалната интеграция чрез създаването на нови междуличностни взаимоотношения;
 
-осмисляне на преживяванията и опита и намиране на правилен изход от създадената ситуация.
 
Би ли могъл да се минимизира стресът за децата в ситуацията на развод? Определено да. Нужно е да се спазват няколко простички правила, за които се изисква усилие от страна на двамата партньори:
 
-КАЖЕТЕ НА ДЕТЕТО. След като родителите са взели решение за развода и са си изяснили бъдещите планове, добре е заедно да говорят с детето. Важното в тази ситуация е да няма упреци, обвинения, конфликти и разправии пред него. Разговорът трябва да бъде съобразен с възрастта на детето и да носи послание, че каквото и да се случва между родителите, то не би променило обичта и грижите им към детето.Детето трябва да разбере, че разводът е нещо, което се случва между родителите. Той ще донесе промени в живота на всички, но това няма да засегне любовта и на двамата към него. Детето ще задава въпроси. Отговаряйте им спокойно и без да нападате и обвинявате, когото и да било. Дайте му достатъчно информация за предстоящите промени, така че да го подготвите колкото е възможно за тях.
 
-ОВЛАДЯВАЙТЕ НЕГАТИВНИТЕ СИ ЧУВСТВА КЪМ ДРУГИЯ РОДИТЕЛ. Колкото и трудно да е за родителите, овладяването на негативните емоции е особено важно. Родителите често забравят, че детето няма вина за това, че се развеждат. Децата реагират различно при новината за развода. Много от тях плачат, други задават прекалено много въпроси, трети не питат нищо. При някои се проявява агресия, други се изолират в себе си и не показват адекватни емоции. Не съществува дете, което да не се притеснява какво ще се случи след развода. С кого ще живее? Къде? В същото училище ли ще продължи да учи? Ще вижда ли другия родител? Ще ходили при бабите и дядовците си? Бъдете честни, когато отговаряте на тези въпроси и не искайте от детето ви да взема страна във вашите отношения.
 
-ПРИКАНВАЙТЕ ДЕТЕТО ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ. Много важно за него в този объркан момент е да знае, че неговите чувства са значими. Разговорите ще му помогнат да преодолее по-лесно страха от изоставяне. Помогнете му да говори за чувствата си и за това, което изпитва. Бъдете добри слушатели, независимо от това, което детето казва, независимо от болката, която изпитвате. Голяма част от децата на разведените родители обвиняват себе си за раздялата. Това може да формира синдром на вина, който в живота им като възрастни ще ги прави силно тревожни и ще ги кара да се чувстват виновни дори за грешките на други хора. Някои от децата смятат себе си за недостатъчно добри и приемат, че родителят напуска семейството заради това.
 
-ПОДКРЕПЯЙТЕ ДЕТЕТО. Прекарвайте повече време с него и му показвайте, че въпреки цялата обърканост на ситуацията, вие го обичате и винаги ще го обичате. Различен е периодът на приспособяване към ситуацията. Понякога това е продължителен процес, но когато детето разбере, че ситуацията не може да бъде избегната, то ще се адаптира към променените условия и ще ги приеме. Този процес може да бъде по-малко болезнен за детето и без травматични последици, само ако са запазени цивилизовани отношения между развеждащите се родители.
 
-НЕ КОМПЕНСИРАЙТЕ ситуацията на развода с материални неща или със специални привилегии. Емоционалната болка се преодолява с любов, грижи и подкрепа.
 
-ПОТЪСЕТЕ ПСИХОЛОГИЧНА и ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ПОМОЩ за себе си и за детето. Разводът е придружен с най-голямата криза в едно семейство. Родителите преживяват собствените си болезнени чувства. Тъгата, болката, гневът, страхът от самота, неувереността за справяне, нарушените взаимоотношения с приятели, разпадането на семейството, всичко това оказва влияние върху брачните партньори. Приспособяването на родителите към ситуацията ще улесни и адаптирането на детето. Разводът често предизвиква депресия (жените са по-податливи към депресивни състояния, а мъжете по-често търсят спасение в алкохола). Това също са проблеми, които биха могли да бъдат разрешени само с помощта на специалист.
 
Много важно е след развода да се запази нормална обстановка за функциониране на ежедневните неща (правила за поведение, методи на дисциплина, дори навици на хранене). Детето трябва да бъде обградено с любов. Добре е родителите да се стремят да запазят родителските си роли и взаимоотношения спрямо детето. Ако децата са повече, не ги делете, те трябва да живеят заедно.
 
Най-добрият вариант след развода е децата да останат да живеят постоянно при единия родител и редовно да се срещат с другият (през почивните дни или да живеят при него през ваканциите). Децата трябва да знаят, че могат да контактуват с родителя, при когото не живеят винаги, когато пожелаят.
 
В нашите условия след развода децата най-често остават при майката. Когато срещите с бащата са затруднени или не се осъществяват, детето развива дефицити, които могат да окажат много тежки последици върху психиката му.
 
„Чакам да стана пълнолетен, но и тогава какво ли ще правя. Мразя да лъжа, особено майка си, но тя винаги се разстройва, като разбере, че се срещам с баща ми и с втората му жена. Баща ми е добър човек, но майка не вярва в това. Не печели кой знае колко, но винаги отделя пари да ми купи нещо. И тогава се започва: „оня пак те е подкупил, толкова съм направила за теб, посветих ти живота си, а ти ме предаде за едни дънки”… Понякога не издържам, идва ми да започна да крещя, но мълча, защото знам, че ще стане още по-лошо… Много пъти съм мислил да отида да живея при баща ми, но майка ще се поболее. Последния път, когато поисках да спя при него, майка се разстрои и й стана лошо. Виках лекар. Дойде баба ми и тя се развика, че ще уморя майка си...”
 
(Петко, 17-годишен)
 
Отиването при другия родител трябва да е определено и известно предварително на детето. Добре би било децата да имат свои дрехи и вещи и при двамата родители. Голямото и често преместване води до умора при децата и до раздвояване. А за тях постоянството, яснотата и спокойствието са много важни за психическата им стабилност. Децата трябва да знаят, че живеят постоянно с единия родител, но винаги могат да се видят или да останат за ден-два и при другия родител.
 
Балансът и постигането на равновесие във взаимоотношенията след развода не са лесни, но не са и невъзможни. Възрастните са тези, които трябва да помогнат на детето да се приспособи и да приеме новосъздадената ситуация. И от това как ще се случи това, зависи и бъдещият живот на детето.
 
 

Материалът е част от книгата на психолога Камелия Мирчева „Как да избегнем войната с децата си”, изд. Арт клуб „Херос” 2012

Коментари
Търсене
Само регистрираните могат да коментират!

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."