Конкурсите като начин на употребаНеотдавна /м. януари 2009 г./ бяха проведени поредните нереформирани конкурси за директори на общински училища -София - град.
На практика и двата тура - писмен, под формата на тест и устен - интервю, целяха да проследят степента на зазубряне на текстове от Нормативната уредба в системата на образованието, които всеки би могъл да намери по всяко време и на всякакви носители. Да не говорим, че училищата разполагат с нужните нормативни "четива".
Признавам си - участвах, без да страдам от болезнени властови амбиции, а поради желанието ми да променя професионалния си натюрел. Но какво беше ужасяващото ми учудване, установявайки поразителната еднаквост с конкурсите отпреди 15 години, когато също участвах.Разликата е, че по това време представяхме и проекто-програма за развитието на съответното училище, за което кандидатстваш, както и факта, че тогава бях успешен кандидат, но това не е съществено.
Но да се концентрирам върху последните конкурси - евтини и неефективни откъм одобрението на хора, които показват качества на реформатори и висок морал като личности.
Чудя се кога Министерството на образованието ше започне да се отнася отговорно към тази част от своята дейност, като назначава компетентни комисии, в чиито състав да се включват и психолози. Смятам, че много е важно и участието на членове от училищното настоятелство, които биха могли да имат съвещателен глас при окончателния избор.
Българското образование за пореден път преживява тежки реформи-напоследък в системата на финансиране. Реформи се провеждат от пазарно-мислещи хора. Всички знаем, че в държавното образование, уви, не са много управленците, които притежават нужните качества, като отговорност, креативност, всеотдайност към работата и екипа, компетентност, умение да взима решения и да ги аргументира пред широка аудитория, да допринася за финансовия просперитет на училището и учителския екип, да съхранява и работи за развитието на рейтинга на иституцията,
която управлява.
От 23 години работя в системата на образованието и възприемам училището като "жив организъм", който има право на достойно съществуване. А то може да бъде гарантирано само от усмхнати, добронамерени, енергични, интелигентни ръководители с с големи души и с много идеи. Автор: Силвия Марушкина
|
За мама и татко 
