За контактът с децата... От както се помня все с деца се занимавам и с техните настойници. Проблемите им са толкова различни, че е необходима изключителна гъвкавост и умения, да ги накараш да си повярват и да се справят сами! Понякога не се получава, особено с нашите собствени деца! Но когато сме търпеливи и по деликатни, може да се радваме на успех!
Случва ми се да чувам "е г-жо де да можех, така да поговоря с майка си"! Или докато в началото на разговора има "бариера", тя неусетно изчезва, разговора потръгва.
Децата ни имат нужда от много близки приятели и не им се слушат "тъпи" съвети, както обичат да казват, или "запази си умните съвети за себе си", или "виж какво си направил, за толкова години, а сега ме съветваш"!
Ако някой отрече, че не му се е случвало,да чуе нещо подобно, ще трябва да е наистина много добър възпитател на своето дете. И аз го приветсвам за това! Но за колко още други неща, децата ни затварят пътя към себе си... Ние непрекъснато ги товарим с нашите страхове и понякога неволно за дреболии ги стресираме!
Лавинообразният контрол на амбициозните възрастни, прекалената освободеност на други, разногласията във възпитанието и желанието за доминиране на единия родител, объркват поведението на детето!За да се хареса на единия или на другия то започва да хитрува, да наранява с действия и думи (понякога без да разбира смисъла им) хората, които го обичат!И докато най близките му прощават, приемат и изтърпяват всичко това, извън семейството,на такова поведение никой няма да се зарадва!
В това напрегнато и несигурно ежедневие, знам децата какво искат! Искат да са сигурни в родителите си, искат усмивките им, искат да могат да разчитат на тях! Автор: Снежана Мирчева
|
За мама и татко 
