| Кратка характеристика на умствено надарени деца |
Кратка характеристика на умствено надарени деца„В началото на ХХІ век в условията на пазарна икономика животът във всичките му измерния изисква даване простор на творческите личности, с нестандартно мислене и богато въображение, с добре развити умения да изследват, да съграждат, да се конкурират, да решават трудни проблеми чрез намирането на оптимални варианти за това. В този смисъл очакванията са насочени най – много към изявените и надарените личности, към „златните деца на обществото” както ги нарича с основание преди векове Платон” (Д. Тодорина). В тази връзка, всеки един родител със сигурност си е задавал въпроса дали неговото дете е от тези „златни деца”, или пък е съвсем обикновено дете. Как да познаем дали детето ни е надарено или не ? Ето някои ориентири, които могат да помогнат на много родители: Преди да се прави обаче каквато и да е характеристика на надарените деца, първо трябва да се изясни смисъла на самото понятие надареност. Надареност – качествено своеобразно съчетание на способностите, от които зависи възможността за постигане на по- голям или по- малък успех в изпълнението на една или друга дейност. Днес групиране на качествата на надарените деца правят много автори, един от които е Ив.Марев. Той предлага следния вариянт на групиране на качествата на надарените деца: А1 – при наличие на интерес усвоява много бързо материала, който се преподава в училище, при това още по време на урока; А2 – знае много неща от областта на науката, техниката, изкуството и др., които е научило извън училище; Б1 – има изострено чувство към проблемите на живота, смъртта, битието, безкрайното, доброто, лошото, отношението между себе си и хората; Б2 – притежава необикновена самокритичност за възрастта си и неудволетвореност от постигнатото; В1 – притежава живо въображение В2 – има чувство за хумор и склонност към необичаен начин за изразяване; Г1 – има широк речник и осъзнава нуждата от думи за означаване на специфични нюанси при изясняването на дадено явление; Г2 – вижда логическите връзки между изследваните обекти, притежава подчертана способност към абстракция, обобщение, организация на материала; Д1 – характеризира се с изключителна инициатива и способност за продължителна работа; Д2 – проявява постоянство при поставяне на целта и засиленолюбопитство в определена област; Е1 – проявява съпротива по отношение на авторитети, склонност към самостоятелна работа и желание да се види ефектът от тази самостоятелност; Е2- неохотно се съгласява с препоръки и решения дадени наготово. Друг автор, който системно се занимава с прблема за надарени деца е проф. Генчо Пирьов. Той ги описва по следния начин: 1. Те проявяват по-изострена наблюдателност, като не пропускат да отбележат и най-малките промени в околната среда. 2. В тясна връзка с наблюдателността се проявява и изострена любознателност, която се изразява преди всичко със стремежа на децата да поставят най-разнообразни въпроси за всичко, което става около тях, за всичко, което чуват да се споменава от възрастните или от средствата за масова комуникация. Още преди да могат да четат те проявяват настойчиви желания да им се чете, а след усвояване на четенето се увличат в самостойно четене, като често избират книги, които не са за тяхната възраст. 3. Децата често пъти не се ограничават само с четене, а дирят и други източници за информация, като например посещения на публични лекции, колекциониране на определени неща, отговарящи на доминиращите им интереси. 4. Характерно за даровитите деца е и това, че имат стремеж да постигнат високо качество на това, което имат да вършат. Ако не са сигурни,че могат да постигнат това, те са склонни да се откажат временно от поставената задача, докато се почувстват готови за това. 5. Даровитите деца проявяват интерес да общуват предимно с по-възрастните от тях, понеже това задоволява по-пълно интересите им. При контакт с по-малките или връстниците те заемат роля на инициатори, организатори, водачи. 6. Обикновено тези деца проявяват по-високи способности не само в една определена област, а в по-широк кръг дейности в училище и вън от него. 7. Ако няма някои грешки при възпитанието тези деца се отличават с повишена работоспособност и изявено трудолюбие.
Представата за интелектуално надарените деца в миналото е съдържала компонентите физическа хилавост, очила, невротичност, ексцентричност, дори налудничавост. В литературата се посочва ,че тези деца непременно превъзхождат връстниците си във физическо отношение. Но надарени деца са били и Дикенс, Едисън, Волтер, У. Скот, Рузвелт, Ж.Кокто и др.,които са се отличавали с физическа слабост и болнавост. Затова физическите характеристики трябва да се свързват със социално – икономическия статус,отколкото с фактори от интелектуален порядък. При своите антропометрични проучвания в България (тегло, ръст, обиколка на глава ) И. Керековски не установява различия между децата с висок и нормален интелект и констатира зависимост между коефициента на интелигентност и външния вид на децата – с привлекателна външност. Днес се приема, че надараните деца физически и невропсихично не са по-малко здрави от другите техни връстници,имат определени емоционални и социални проблеми.В литературата са отбелязани редица особености , по които надареното дете се отличава от своите нормално развиващи се връстници: ранно проговаряне и използване на по-сложни по характер изрази и изречения; богат речников запас; силно развити мисловни способности в областта на абстрактното мислене, в разбирането на смисли, значения, сложни концепции, обобщаването, осъществяване на взаимовръзки между предмети и явления; много добра наблюдателност, особено за детайли и с желание и с интерес наблюдават; добра разпределителност на вниманието (могат едновременно да се занимават с няколко неща); лесна приспособимост към социялната среда; увереност в себе си сред връстници и сред възрастни; перфекционизъм - стремеж към и все по-голями постижения; голямата чувсвителност може да доведе до тежко изживяване на своите неуспехи. Затова е необходимо да си поставят по-реални цели, защото в противен случай може да настъпи т.нар. парализиран перфекционизъм, оказващ отрицателно влияние върху стремежите на детето и училищната му успеваемост; склонност към съревнование - изпитват непреодолима потребност от превъзходство (състезания, олимпиади) и още много други. Трябва да се познава много добре проблема за ранимостта на надарените деца с оглед на психичното им здраве,защото то е основна предпоставка за максимална самоизява. Кратка характеристика на умствено надарени деца „В началото на ХХІ век в условията на пазарна икономика животът във всичките му измерния изисква даване простор на творческите личности, с нестандартно мислене и богато въображение, с добре развити умения да изследват, да съграждат, да се конкурират, да решават трудни проблеми чрез намирането на оптимални варианти за това. В този смисъл очакванията са насочени най – много към изявените и надарените личности, към „златните деца на обществото” както ги нарича с основание преди векове Платон” (Д. Тодорина). В тази връзка, всеки един родител със сигурност си е задавал въпроса дали неговото дете е от тези „златни деца”, или пък е съвсем обикновено дете. Как да познаем дали детето ни е надарено или не ? Ето някои ориентири, които могат да помогнат на много родители: Преди да се прави обаче каквато и да е характеристика на надарените деца, първо трябва да се изясни смисъла на самото понятие надареност. Надареност – качествено своеобразно съчетание на способностите, от които зависи възможността за постигане на по- голям или по- малък успех в изпълнението на една или друга дейност. Днес групиране на качествата на надарените деца правят много автори, един от които е Ив.Марев. Той предлага следния вариянт на групиране на качествата на надарените деца: А1 – при наличие на интерес усвоява много бързо материала, който се преподава в училище, при това още по време на урока; А2 – знае много неща от областта на науката, техниката, изкуството и др., които е научило извън училище; Б1 – има изострено чувство към проблемите на живота, смъртта, битието, безкрайното, доброто, лошото, отношението между себе си и хората; Б2 – притежава необикновена самокритичност за възрастта си и неудволетвореност от постигнатото; В1 – притежава живо въображение В2 – има чувство за хумор и склонност към необичаен начин за изразяване; Г1 – има широк речник и осъзнава нуждата от думи за означаване на специфични нюанси при изясняването на дадено явление; Г2 – вижда логическите връзки между изследваните обекти, притежава подчертана способност към абстракция, обобщение, организация на материала; Д1 – характеризира се с изключителна инициатива и способност за продължителна работа; Д2 – проявява постоянство при поставяне на целта и засиленолюбопитство в определена област; Е1 – проявява съпротива по отношение на авторитети, склонност към самостоятелна работа и желание да се види ефектът от тази самостоятелност; Е2- неохотно се съгласява с препоръки и решения дадени наготово. Друг автор, който системно се занимава с прблема за надарени деца е проф. Генчо Пирьов. Той ги описва по следния начин: 1. Те проявяват по-изострена наблюдателност, като не пропускат да отбележат и най-малките промени в околната среда. 2. В тясна връзка с наблюдателността се проявява и изострена любознателност, която се изразява преди всичко със стремежа на децата да поставят най-разнообразни въпроси за всичко, което става около тях, за всичко, което чуват да се споменава от възрастните или от средствата за масова комуникация. Още преди да могат да четат те проявяват настойчиви желания да им се чете, а след усвояване на четенето се увличат в самостойно четене, като често избират книги, които не са за тяхната възраст. 3. Децата често пъти не се ограничават само с четене, а дирят и други източници за информация, като например посещения на публични лекции, колекциониране на определени неща, отговарящи на доминиращите им интереси. 4. Характерно за даровитите деца е и това, че имат стремеж да постигнат високо качество на това, което имат да вършат. Ако не са сигурни,че могат да постигнат това, те са склонни да се откажат временно от поставената задача, докато се почувстват готови за това. 5. Даровитите деца проявяват интерес да общуват предимно с по-възрастните от тях, понеже това задоволява по-пълно интересите им. При контакт с по-малките или връстниците те заемат роля на инициатори, организатори, водачи. 6. Обикновено тези деца проявяват по-високи способности не само в една определена област, а в по-широк кръг дейности в училище и вън от него. 7. Ако няма някои грешки при възпитанието тези деца се отличават с повишена работоспособност и изявено трудолюбие.
Представата за интелектуално надарените деца в миналото е съдържала компонентите физическа хилавост, очила, невротичност, ексцентричност, дори налудничавост. В литературата се посочва ,че тези деца непременно превъзхождат връстниците си във физическо отношение. Но надарени деца са били и Дикенс, Едисън, Волтер, У. Скот, Рузвелт, Ж.Кокто и др.,които са се отличавали с физическа слабост и болнавост. Затова физическите характеристики трябва да се свързват със социално – икономическия статус,отколкото с фактори от интелектуален порядък. При своите антропометрични проучвания в България (тегло, ръст, обиколка на глава ) И. Керековски не установява различия между децата с висок и нормален интелект и констатира зависимост между коефициента на интелигентност и външния вид на децата – с привлекателна външност. Днес се приема, че надараните деца физически и невропсихично не са по-малко здрави от другите техни връстници,имат определени емоционални и социални проблеми.В литературата са отбелязани редица особености , по които надареното дете се отличава от своите нормално развиващи се връстници: ранно проговаряне и използване на по-сложни по характер изрази и изречения; богат речников запас; силно развити мисловни способности в областта на абстрактното мислене, в разбирането на смисли, значения, сложни концепции, обобщаването, осъществяване на взаимовръзки между предмети и явления; много добра наблюдателност, особено за детайли и с желание и с интерес наблюдават; добра разпределителност на вниманието (могат едновременно да се занимават с няколко неща); лесна приспособимост към социялната среда; увереност в себе си сред връстници и сред възрастни; перфекционизъм - стремеж към и все по-голями постижения; голямата чувсвителност може да доведе до тежко изживяване на своите неуспехи. Затова е необходимо да си поставят по-реални цели, защото в противен случай може да настъпи т.нар. парализиран перфекционизъм, оказващ отрицателно влияние върху стремежите на детето и училищната му успеваемост; склонност към съревнование - изпитват непреодолима потребност от превъзходство (състезания, олимпиади) и още много други. Трябва да се познава много добре проблема за ранимостта на надарените деца с оглед на психичното им здраве,защото то е основна предпоставка за максимална самоизява.
Автор: Виктория Ангелова
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
|










