Ориентиране на училищното образование към формиране на умения и гражданска активност на личността - "преподаване на мислене"В последните години интересът и вниманието към технологизацията на образованието се повишават и това може да се обясни с нарастването на неговата роля за социално - икономическото развитие на обществото. Развитието на образованието е в пряка връзка с развитието на науката,което на свой ред осигурява разработка и внедряване на нови технологии.Не случайно в "Програмата за развитието" на ООН образованието е един от трите главни критерия за "индекса на човешкото развитие" на всяка страна: продължителност на живота, работна заплата и равнище на образованост на хората.
Днес "мисията на образованието се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формирането и развитието на творческото мислене,към намиране на нестандартни решения в живота, към промяна на съществуващата действителност и т.н.".
Дали българското училище не предлага повече знания, но малко умения за успяване? За реализиране на образователните цели за създаване на активни, творчески, самостоятелни личности с висока степен на интелектуално развитие, е необходимо да се използват такива форми на обучение, които гарантират усвояване и интерпретиране на учебно съдържание, стимулират мисловната дейност, провокират и осигуряват мотивация и желание за учене на ученика от начална училищна възраст. Това е и подходящото време да разбереш, че свободата ти дава самочувствие, но също ти помага да откриеш своя път и да следваш своето призвание, да поемаш отговорности за своя живот, да си последователен в избора на поведение.
Под "мислене" се има предвид вземане на нетривиално, нестандартно решение, решаване на задача, проблем. Може би трябва да добавя, че самото проблематизиране - да видиш, че се налага да се търси решение, - също е мислене.
Така, когато учителят на малкия Карл Фридрих Гаус е възложил на класа да пресметне сбора на числата от едно до сто, вероятно съучениците на Гаус не са видели проблем, а просто една продължителна и скучна работа.Какво друго, в края на краищата,се прави в училище?
За разлика от тях, бъдещият велик математик е решил да търси изход-как да се отърве от дългото смятане - и го е намерил: да комбинира числата в двойки (1+99; 2+98; 3+97; 4+96; и т. н.) като сборът на всяка двойка е 100.
Прякото преподаване на мислене в училище дава умения чрез усвояването, упражняването и практикуването им. То оказва съществено влияние върху развитието на учениците във връзка с тяхната социализация и интегрирането им в живота.
Безспорен авторитет в прякото преподаване на мисленето като умение е всепризнатия д-р де Боно.
Едуардо де Боно е роден в Малта през 1933 год. Началното си образование получава в колежа Сент Едуард. Завършва медицина в Малтийския кралски университет. Продължава със стипендия "Роудс" в Крайст Чърч, Оксфорд, където завършва с отличие психология и физиология, а по-късно защитава докторат по медицина. Притежава и докторска степен от Кеймбридж. Бил е преподавател в Лондонския университет, в Оксфорд, Кеймбридж и Харвард. Д-р де Боно ръководи най-широко използваната програма за директно преподаване на мислене в училище. Сега тя се прилага в много страни по света. Той е основател на Тръста за когнитивни проучвания (1969).
Той създава понятието "латерално мислене", на което е посветена отделна статия в оксфордския речник на английския език и разработва формални техники за съзнателно творческо мислене. Написал е над 50 книги, преведени на повече от 36 езика.
"Латералното" мислене развива характери, целеустременост, без които не може да живее нито едно общество. То се занимава специално с промяната на идеите и възприятията. Инструментите за насочване на вниманието се отнасят до "широтата" на възприятията, а творческите средства на латералното мислене се занимават с измерението"промяна"на възприятието."Латералното"мислене ражда послания, които събуждат онова, което де Боно нарича "действеност". Един от аргументите му е, че в условията на все по-настъпващата кибер-комуникация, човек има достъп до много информация. Проблемът е в нейното оползотворяване така, че да не й позволим да "ни обърка и залее". Нужни са умения, за да противодействаме на този процес.
Системата за" латерално" мислене е една много силна стратегия в ръцете на всяко общество, което го е грижа къде и как се създават личности, нужни за собственото му преуспяване. Още повече, че тази система е демократична в основата, върху която се стартира. Предназначена е за всякакви възрасти, за различен социален опит, различни интелектуални възможности.
Една от техниките за осъществяване на латерално мислене е използване на провокация и преживяване в комбинации.
Провокацията е идея, която не съществува в житейския опит на ученика и изобщо няма стойност на истина. След това се използва "придвижване в комбинации", за да се придвижи от известното към неизвестното, от "утъпканата пътека" до провокацията и от там - до странични пътеки или до новата идея.
Всеки педагог трябва добре да осъзнава механизма на мисловните процеси и значението да научи ученика на самостоятелно мислене в определени проблемни ситуации. В допълнение може да бъдат използвани творчески техники на латералното мислене, а именно като учителят осигурява колкото е възможно повече творчески задачи, умело да прилага метода за поощрение. Трябва да се търсят "общите идеи" при техническото творчество и как биха могли да се реализират. Професор де Боно има една мисъл: "Не можеш да изкопаеш дупка на друго място, като правиш същата дупка по-дълбока". За българското училище смисълът е в откриването на нови хоризонти. До тях може да се достигне като"се опитаме да се отместим встрани, за да опитаме с нови идеи и нови подходи". А това означава да развиваме образованието като образование с ценностна система, особено в училищна възраст.
Вярвам, че не са малко колегите, които биха се присъединили към тази новаторска идея за преподаване на мислене. Предложението ми е колегите, които имат интерес по темата да дадат своите коментари и идеи или предложения. Ще се радвам, ако материала ми провокира учители - новатори и съумеем да организираме някакъв тип сдружение или организация на "Учители за преподаване на мислене". Автор: Силвия Марушкина
|
За мама и татко 
Благодаря за ласкавите думи.Аз наистина съм щастлив човек,защото обичам р
