Препоръки за изграждане на система за превантивна възпитателна работа

( 1 Глас )

Препоръки за изграждане на система за превантивна възпитателна работа

В днешното тревожно време на несигурност, когато суровата действителност все по-често ни напомня колко сме беззащитни пред предизвикателствата на престъпността и насилието, децата ни са най-невинната жертва. По пътя от дома до училището или обратно най-малките са изложени на грубото насилие на по-големи субекти, техните „батковци”, които им обират джобните пари, събличат им приличните им връхни дрехи, дори ги събуват, когато маратонките са по-нови...

По-големите ученици са обект на домогвания на „пастири” от всякакъв род – привличат ги в съмнителни групи с религиозна или друга неособено ясна цел, предлагат им съблазнителни удоволствия, свързани с алкохол, тютюнопушене и други „по-невинни” или по-сериозни обществено осъдителни действия. В тъмните улици не са сигурни нито момичетата, нито момчетата; в домовете си те също не са съвсем в безопасност, въпреки взетите мерки – като железни врати, многобройни ключалки, аларми и пр., нерядко се случва те да отворят на непознати личности, които под благовиден предлог – инкасатори, ремонтни работници и пр., или извършват оглед на „терена”, или направо обират ценните неща, съдбата на отворилите доверчиви деца е различна, но никога спокойна или сигурна.
     Освен обърканите и неясни предупреждения от страна на родителите и на част от учителите, децата ни не знаят как или не умеят да се предпазват, поне от най-баналните си нападатели или насилници. А когато се случи нещастие или детето е въвлечено в престъпно деяние – търсената помощ от полицията или е ненавременна, или е безполезна, често по независещи от този орган на властта причини...
     Как да им помогнем? И къде, в какви форми да ги подготвяме за по-уверено посрещане на предизвикателствата на смутното време, в което живеем?
     Едва ли е възможно в скоро време подготовката от такъв род да влезне като задължителен материал в учебните програми, особено за най-малките ученици. Извънкласната и извънучилищната дейност дава по-реални възможности.
     Ето и няколко варианта за работа по тази тема:
1. Серия от специализирани беседи в часовете на класния ръководител – за всеки клас поотделно или по класове; за всички от началния курс, за по-големите, за най-големите в училището.
2. Периодични срещи с родителите – примерно по същата възрастова класификация, с тематични лекции, дискусии или чрез прожекции на видеоматериали, анализ на конкретни публикации в печата или чрез специализирани радиопредавания, „открити” за слушателски обаждания, въпроси, съвети.
3. Споделяне пред децата на опит от родители, чиято професионална дейност има отношение към темата за предпазване на децата от престъпни деяния и домогвания (например спортисти, полицейски служители, журналисти и т.н.)
4. Откриване на специализирани консултативни кабинети – към училището, към общината, района, Центъра за работа с деца и др. учреждения, които могат да обслужват и деца, и родители, и учители. В този кабинет по график могат да дежурят лекар, психолог, психиатър, педагог, инспектор от Детска педагогическа стая, спортисти-специалисти по самоотбрана без оръжие. Към консултативните кабинети от този род може да функционира и телефон на доверието, с открита линия за всички, които искат да споделят свои лични проблеми или търсят помощ в междуличностните взаимоотношения, но не желаят да се явяват лично пред тези, от които търсят съвет.
     В този кабинет могат да се канят психолози, педагози, социални работници, които индивидуално или в групи за психотренинг да обучават родителите, учениците, учителите в средства и техники за решаване на проблема, за посредничество при конфликти или сътресения в междуличностното общуване от различен характер: между учениците помежду им, между родители и деца, между учители и ученици, между родителите помежду им и пр.
     В кабинетите може да се набира и подходяща литература по проблемите от периодичния печат или специализирани издания.
5. Към тези кабинети или отделно – в училищата, в Домовете за деца и юноши, в интернатите, общежитията, по време на ваканцията и пр. – може да се учредяват видеоклубове. Преди прожекцията на тематично подбрани видеофилми, там могат да бъдат осигурявани лектори, които кратко, с малко думи и в достъпна за възрастта на зрителите форма – да разясняват замисъла и основната идея на предстоящия видеофилм, какви възпитателни изводи могат да се извлекът от него.
     Дори когато ще се показват видеопроизведения, които отразяват по-далечни проблеми или екранизират литературна класика следва да се подчертава, наред с художествените си свойства, и присъствието на темата за вечната борба между доброто и злото, за преимуществената победа на доброто. Докато гледат, да помислят и преценят младите зрители – с какви средства положителните герои побеждават своите неприятели, какви качества проявяват като рицари на доброто.
6. Дискусии или беседи на не по-малко актуалната тема религия и възпитание. Беседите да се водят от компетентни лица и със задължително възрастово диференциране – отделно за най-малките, за учениците V – VІІ клас и за над VІІІ клас.
7. При по-големите ученици беседите и занятията могат да приемат формата на превенция – превантивни действия и подготовка, за да се преодоляват слабостите и да не се поддават на вредни влияния. Сполучливо средство в тази насока са например поредицата издания „Психология на човешкото всекидневие” и особено „ Вашите слаби места”. Само по тази книга дори може да има поредица от занятия, които бързо ще привлекат многобройни групи ученици. С прилагане на максимата „помогни си сам”, в нея се дават съвети в твърде достъпна и лесна за всеки човек форма как да се освободим от безпокойствата си, от чувството за вина, от безсмислените тревоги, от зависимостта от ненужни стереотипи на поведение или от одобрението или неодобрението на другите, тоест как да избегнем форми и начини на поведение, които за човек са самопогубващи неговата личностна и индивидуална неповторимост; как да спазваме тези съвети, които вдъхват увереност у всеки в неговите сили и способности сам да се справя с проблемите и трудностите в живота си , да не робува на ненужни условности и чужди мнения и преценки. Ако чрез клубните и прочее извънучилищни занимания нашите ученици се изпълнят с нужната увереност в собствените си сили и способности те ще могат и по-лесно да приемат предизвикателствата на неспокойната обществена среда и по-малко ще стават жертва на ненужно, безсмислено насилие, или по-бързо ще се научат да се справят както с насилието и престъпните домогвания, така и с усилията на многобройните „духовни пастири”, които са тръгнали в бездуховната ни действителност на лов за невинни души.

Автор: Виктория Ангелова