Развитие на основните образи в детската рисунка и затруднения при тяхното изобразяване

( 4 Гласа )

Развитие на основните образи в детската рисунка и затруднения при тяхното изобразяване

От край време се смята, че най-напред децата започват да рисуват човеци. Първите етапи на изобразяване на човека се започват от главокрак или главоног (човекът е изобразен само с глава и крака). Това е непонятно за нас. Такова изображение обаче може да се види в скалните рисунки на първобитните хора. Изследвания показват, че всички особености на детската рисунка нямат една обособена причина, а повече от една.

    Обикновено главокракия представлява глава и два дълги крака. После се появават ръцете, които излизат от главата, китките са като звезди, дланите като метлички или слънца. Най-често срещания начин за рисуване на тяло е че в краката се появява една черта и така се оформя тялото. Ръцете са под прав ъгъл от главата или от тялото. По-късно се появяват други елементи като косата, която наподобява клечки, ходилата, които са като триъгълници, правоъгълници и знаменца, а след това се появяват ръкавите и крачолите.
    В по-късен етап вече се извършва диференциране на женска и мъжка фигура. Когато децата изобразяват човешката фигура с обърнати ходила, това означава, че човекът тича. А човекът, който детето обича много го изобразява с дълги ръце и крака и го оцветява с много светли тонове. И обратно този човек, които децата не обичат го рисуват нисък и с много тъмни тонове.
     Следващият по значение обект след човека е животното, но не по-малко значение има и дървото. Децата рисуват животното като обърнат хоризонтално чавек. Даже понякога слагат брада и очила, но в последствие се появяват ушите и опашката на животното. Отначало дървото пък представлява една веритикална черта и три четири чертички хоризонтални в горния край на веритикалната. Плодовете ги рисуват като мъниста и даже разглеждат дървото като човек или животно. Рисуването на къщи първоначално е много оскъдно, но в последствие се появяват вратата, коминът, керемидите. И в крайният период на детската изобразителна дейнос вече се появяват превозните средства, като вече в по-късен етап и шофьорът е поместен вътре в превозното средство.
    В своята изобразителна дейност децата изпитват и много затруднения. Основните затруднения са формулирани от немският психолог и педагог Мойман. А те са:
1. Не е събудена волята за анализиращо виждане и забелязване на формите и цветовете.
     Трябва да се извършва визуално съждение т.е. особен вид мислене в образи. Ако ние не извършим такова съждение обекта не може да остане в нашата визуална памет.
     Зрително съждение е например: този цват е по-светъл от онзи, тази къща е по-голяма от онази и т.н. Когато нямаме такава воля ние виждаме, но нищо не запомняме
2. Когато тази воля е вече на лице анализиращото мислене трудно се отдава на индивида, защото той вижда образите цялостно и обобщено.
3. Неосъвършенстване визуално-образните представи, особено слабата памет за форми и цветове, а също и за пространствено разположение.
     Визуалната памет се тренира чрез упражняване. Основното упражнение е рисуване по памет, което се осъществява по два начина:
- показва се предмет за малко, скрива се и след това се рисува
- първо разглеждаме в детайли и след това рисуваме
4. Неспособнот да се задържат визуално-образните представи в центъра на вниманието, особено по време на рисуването.
     Тук става въпрос за устойчивото внимание. За децата обаче е характерно неустойчивото внимание.
5. Липса на съгласуваност между визуално-образните представи и рисувателните движения.
     При децата липсва съгласуванос между движението на окото и ръката. Това се нарича зрително-двигателна система на въдприятието. Тук говорим за липса на овладяване на мускулатурата на ръката.
6. Затруднение причинено от това, че визуално-образните представи са смутени и нарушени от вида на възникващата рисунка и първоначалната липса на подобие между едното и другото.
     Освен да се тренират децата трябва и да се насърчават. Те са затруднени най-много при започването и завършването на рисунката.
7. Пълната или частична липса на придобити изобразителни модели или схеми.
     Изобразителният модел има два аспекта. Изобразителният модел е представата за това как даден обект се изобразява с точно определени конкретни изобразителни материали или инструменти, а също и представата за последователността от действия, които трябва да се извършат при това изобразяване.
8. Затруднения от предаването на реалното триизмерно пространство върху двуизмерния лист.
     Обикновено липсата на сръчност на ръката е заради това, че не е тренирана фината мускулатура. Тренировката на ръката може да се извърши не само при рисуване, а и като се извършва т.нар. пренасяне на умения т.е. наблюдават се движения на ръката и се повтарят.
9. По-голяма или по-малка липса на естетическо чувство.
     Няма дете напълно лишено от естетическо чувство. То обаче трябва да се събуди у детето чрез наблюдаване на естетически издържани предмети и т.н.
     Чрез изобразителното изкуство детето наблюдава, твори, създава. След което то анализира всичко, което е нарисувало, а това е част от развитието на неговия умствен и тварчески потенциал. Ето защо изобразителното изкуство не трябва да се пренебрегва като част от детското обучение и развитие.