Стратегии и технологии за развитие надареността на деца с физически недъзи

( 2 Гласа )

Стратегии и технологии за развитие надареността на деца с физически недъзи

Децата с физически недъзи се нуждаят от по-голямо внимание отколкото нормалноразвиващите се техни връстници. Затова е нужно учителят, още преди децата да постъпят в училище да се интересува от тях, да проучи техните индивидуални особености и наклонности, как влияе физическия недъг на детето върху развитието на тези наклонности. Трябва също така да не се мисли,че щом детето е с физически недъг, то непременно спада към групата на „слабите” ученици.

Учителят трябва да притежава способността да отговаря на идеите на децата и на сътвореното от тях с подкрепа, а не с личностно отношение (да се намери интересна особеност на работата на детето, а не тя да се оценява). Необходимо е учебното съдържание да не поднася наготово информация, а да предизвиква у детето творческо мислене.
П. Торанс предлага следните процедури за развитие творческото мислене у децата:

1. Осъзнаването наличието на проблем и дефинирането му – творческото мислене започва с откриване същноста на проблема и формулирането му по начин, който подпомага разрешаването на конфликтна ситуация или съществуващо затруднение.
2. Намиране и обмисляне на много вариани за действие – колкото повече възможни варианти за действие в една ситуация открие човек, толкова по-вероятно е да попадне на успешно решение.
3. Намиране на оригинални решения – те са необичайни (статистически редки), отклоняват се от известното и общоприетите правила, изискват интелектуална енергия.
4. Определяне на главното в проблема – предполага развитие на абстрактното мислене, процеси на синтез, отсяване на погрешната или несъществена информация за определяне на приоритетите.
5. Детайлно оформяне и уточняване на подробностите в предлаганите решения – успешното решаване на творческите задачи се нуждае от добре оформена идея и подходящото й представяне, от разработен в детайли план за осъществяването й на практика.
6. Сдържане на стремежа за бързо приключване на проблема – намирането на оригинални решения изисква време и устойчивост към преждевременно приключване на мисловната дейност.
7. Разбиране и откритост на емоционалните преживявания – емоционално-ирационалната страна на поведението е от първостепенна важност в творческия процес.
8. Разглеждане на идеите в контекст – изследване на идеята за замисъла в значимите му връзки с индивидите, идеите и света на миналото, настоящето и бъдещето.
9. Създаване на необичайни комбинации – съчетаване на обекти, които обикновено съществуват отделно един от друг, е мощен източник за творческо вдъхновение.
10. Генериране на ярки, живопистни образци и представи – способността да представяш идеите и процесите посредством образи, да си служиш с ярък и колоритен език, който се обръща към сетивата.
11. Използване на богатството на въображението, свободният полет на въображението, отвъд обичайното и очакваното, може да очертае новото, неизвестното, бъдещето.
12. Включване и активиране на сетивата – озарението идва понякога чрез сетивата ни – развитието на кинестетичната и слуховата стимулация разширява възприятията ни за света.
13. Използване на различни гледни точки – успешното решаване на творческите проблеми изисква развитието на способността да се разглеждат нещата от различна, необичайна гледна точка.
14. Описване на нещата „отвътре” откъм скритата им страна – способността да погледнеш под повърхността на нещата, да видиш невидимото и неизвестното, да откриеш скритите аспекти и динамиката на нещата.
15. Излизане извън обичайните граници – способността да се излиза извън границите на отвърдената практика и общоприетите подходи към решаваните задачи.
16. Използване на хумор – хуморът включва много от елементите на творческото мислене; синтез на неочаквани елементи, изненада, неочаквани комбинации, интеграция на рационални, лични и психически процеси.
17. Разглеждане на проблема в измеренията на бъдещето – способността да проектираш себе си и своите проблеми в бъдещето; изграждането на позитивна представа за бъдещето е мощен стимул в творческия процес.

За добра технология за развитие на таланта на надарени деца, в това число и деца с физически недъзи, Д. Тодорина предлага опита на Центъра по възпитание гр.Печ – Унгария.
В основата на проведения експеримент са:

- вътрешна диференциация по успех и различни способности;
- широк диапазон от форми на занятия (от съвместни до провеждани по индивидуални програми, включително и самостоятелно придобиване на знания извън класа – в библиотеката, в работилницата, при работата с компютър и др.);
- задължителния учебен материал е 50 – 60% от включения в учебната програма;
- в свободното време избиране на учебници по алтернативни програми, съобразно техния индивидуален интерес, талант, професионална ориентация;
- в началния етап на обучението и възпитанието представяне на програми за разкриване на заложбите на деца – изпитват себе си, удволетворяват своя интерес по отнишение на дадена дейност;
- в отделни малки работилници децата разкриват и развиват своите способности, развиват интерес към различни занятия и техники;
- използване на груповата организация на дейността, като в еднаква степен се има впредвид придвижването с индивидуален темп и разширени програми, също и „прескачане” с една година напред и по-ранно вземане на изпит;
- чрез системата на предметни факултативи, осигуряване на специални грижи за таланта и развитието на учениците, които се интересуват от различни елементи на специалното образование, включително и подготовката им за висше училище.

За по-добро разбиране на учебното съдържание, например в един урок по литература, може децата да изиграят героите от литературното произведение. Може една част от децата да се „превъплатят” в героите, а на останалата част от класа да е поставена задача да анализират героите – тяхното поведение. Също така може един от героите от изучаваното литературно произведение да бъде поставен в коренно различна ситуация от тази, в която се намира. Децата трябва да измислят как ще постъпи този герой и дали характеристиката, която му е направена преди това, ще остане същата.

Докато при надарените деца груповата форма на обучение си има предимства, то при надарените деца с физически недъзи не е много за предпочитане, тъй като всяко дете има нужда от специално внимание. Работата с тях е малко по-отговорна. Точно за това в тези училища, в които има деца с физически недази, класовете са по-малки.
За ефективна работа с деца с физически недъзи учителят така трябва да предвиди всяка своя стъпка, че тези деца да не се чувстват по никакъв начин различни от другите. Нещо повече, те трябва въобще да забравят, че физическиат недъг ще им попречи по някакъв начин за доброто им интелектуално развитие. Затова учителят трябва да обръща внимание на всяка една промяна в поведението на детето, била тя полужителна или отрицателна.

Автор: Виктория Ангелова