Съвременното семейство

( 12 Гласа )

Съвременното семейство

     Процесът на осъвременяване на семейната институция в нашата страна след 1989 г. протича значително по-бързо най-вече поради нарасналите възможности за междукултурна комуникация и навлизане на общоевропейските ценности. В съвременното семейство настъпват съществени изменения: намалява институционалната му роля и влиянието на социалния контрол, увеличава се значимостта на индивидуалните протребности и интереси, на междуличностните взаимоотношения, акцентите се поставят върху духовното общуване между неговите членове и пр.
     Промените, които настъпват в българското семейство днес са изключително дълбоки и многообразни. Те засягат както неговата структура, така и функционалното му значение. Социолозите, изследващи развитието на семейната институция считат, че в последните десетилетия се извършва процес на дестабилизиране на нуклеарното семейство.
     Различните типове семейства се отличават със своята специфична организация и реализация на възпитателните взаимодействия. Така например в еднородителското (непълно) семейство, когато майката отглежда сама сина си поради липса на баща, с когото момчето да се идентифицира, е необходимо да се използват компенсаторни механизми за преодоляване на тази депривация. Всъщност, по отношение създаване на оптимални условия за нормално протичане на половоролевата идентификация, чрез която се формира Аз-образът и идентичността е необходимо възпитателят (майката) да се ориентира в изграждането на по-доверителни и сърдечни взаимоотношения на момчето с роднина или приятел от същия пол, с когото евентуално то би могло да се идентифицира.
     Делът на еднородителските семейства, в които децата след развод остават с баща си е незначителен. Възпитателните взаимодействия в тях довеждат до формиране на по-голяма сдържаност и увереност на децата в общуването с чужди хора, както и по-лесното им адаптиране към необичайни жизнени ситуации. Но в същото време на детето липсва топлината на майчината ласка и нежност, което особено за момичетата се оказва твърде неблагоприятно по отношение изграждане на адекватно половоролево поведение.
     Освен в резултат на развод, еднородителското семейство възниква и след овдовяване. В педагогическата литература обикновено семействата с един родител се дефинират като „непълни”. Това обаче е неоснователно, тъй като твърде често тези семейни общности функционират значително по-пълноценно от така наречените „пълни” (нуклеарни) семейства, които в много случаи са само формално съществуващи.
     Причините за обособяването на еднородителското семейство дават своето отражение върху характера на възпитателните взаимодействия. Най-уязвимо по отношение на възпитателното взаимодействие е семейството с един родител, което възниква в резултат на развод. Детето раздвоява своето отношение към родителите си, което се отразява негативно върху неговото личностно развитие.
     Възпитанието в еднородителските семейства е изключително сложно и пряко зависимо от съпружеските конфликти, довели до възникването му. Преодоляването на последствията от тези конфликти при осъществяването на възпитателните взаимодействия е трудна задача и изисква твърде много условия от страна на разделените родители.
     През последните години широко разпространение получи у нас така нареченото „рекомпозирано” семейство, възникващо в резултат на повторен брак между мъж и жена които имат или нямат деца от предишния си брачен съюз или небрачно съжителство. Родителската роля може да се изпълнява в или извън семейството (когато детето живее при другия си родител). Взаимоотношенията в тези семейства са изключително сложни, много по-разнообразни са причините, които довеждат до конфликтни ситуации. Влиянието на външни за семейството фактори (отношения с бившия брачен партньор и неговите роднини и пр.) детерминира състоянието на семейната атмосфера. Тя се усложнява значително при наличие на сериозни материално-битови затруднения (безработица, ниски доходи, малко жилище и др.).
     Както отбелязва Е. Маклин най-често срещаният вариант на рекомпозирано семейство е със следната структура: майка, нейните деца и доведен баща. Взаимоотношенията между съпрузите (безбрачните портньори), както и контактите на семейната двойка с бившия съпруг (съпруга) и с роднините рефлектира върху качеството на семейното възпитание. Понякога разделените биологични родители използват децата, за да разрешават своите проблеми, въвличат ги в техните конфликти, настройват ги негативно срещу втория баща или втората майка и по този начин нарушават още повече душевния комфорт и психичното им здраве.
За по-големите деца е много по-трудно да свикнат със съвместното съжителство с втория баща или втората майка. От съществено значение за осъществяването на възпитателното взаимодействие с втория родител е полът на детето. Приема се, че момчетата по-безболезнено се адаптират към новата семейна ситуация с наличието на втори баща. Разбира се, ефективността на семейните интеракции се детерминира от сложен комплекс от вътрешни и външни за семейството фактори. Според Е. Маклин в рекомпозираното семейство се наблюдават следните типични проблеми: наличие на сложна мрежа от роднински връзки, изискващи разделение на привързаността, ревност, вина и неясни граници; двузначност на ролите на „доведените” родители и техните роднини; нереалистични очаквания; конфликти, свързани с финансови въпроси и с възпитанието на децата; родителство, наложено веднага, без подготовка, без достатъчно време за развитие на брачната връзка; както и фактът, че много от „доведените” родители не са подготвени за стресовете, които ги очакват, нито знаят как да се справят с тях.
     Представените типични проблеми в рекомпозираното семейство очертават сложността на междуличностните интеракции в него и разкриват възможните измерения на дефицитите във възпитателния му потенциал.
     В случаите, при които след развод родителските права се предоставят и на двамата бивши съпрузи, възниква т.нар. двойно нуклеарно семейство. Съществуването на този вариант на съвместно родителско участие на бившите брачни партньори зависи от възможностите, предоставени от законодателното право. Възпитателната функция в такова семейство се изпълнява успешно, когато родителите въпреки превратностите в живота си поддържат конструктивни взаимоотношения помежду си, взаимно се подпомагат и си сътрудничат.
     За т.нар. „отворено семейство” е характерно равноправното разпределение на задълженията, свързани с домакинския труд; създаване на благоприятни условия за индивидуално развитие на всеки негов член, поддържане на реципрочни междуличностни взаимоотношения, липса на контрол върху извънсемейните контакти на възрастните, ролево сътрудничество и пр.
     Двойно-кариерните семейства предоставят благоприятни възможности за професионално развитие и на двамата брачни партньори. Те взаимно се подпомагат и подкрепят, налице е висока степен на емоционална и интелектуална близост между съпрузите. В такива семейства обикновено децата са по-самостоятелни, с развита способност за саморегулация. Примерът на родителите оказва силно влияние върху оформянето на личностните им черти. Наблюдавайки поведението на своите родители те развиват умения за съпартниране и сътрудничество. Пълноценното функциониране на такова семейство зависи от много фактори на различно равнище, сред които важна роля има финансовото състояние на семейството и възрастта на децата. Възможностите за потенциални конфликти в междуличностното общуване са свързани предимно с ролевата натовареност на съпрузите, особено на жената.
     Нараства броят на хората, които се ориентират към безбрачното съжителство (консенсуални съюзи). Съществуването на тази нова форма за съжителство у нас, която е непозната за традиционното българско семейство детерминира и нов вид взаимоотношения не само между партньорите, но и между родителите и децата.
     За съжаление тези семейни общности, които не са изградени на базата на сключен брак не са изследвани обстойно в българската социологическа, социално-психологическа и педагогическа литература. В този вид семейство родителската роля се изпълнява по твърде специфичен начин.
     Най-често подбудите, насочващи съвременния човек кам избора на безбрачното съжителство са стремежът към автономност, самостоятелност, потребността от подкрепа, искрени неформални партньорски взаимоотношения, независимост, разбирателство, икономическа необвързаност и пр. Ориентацията към бягство от онституционална зависимост, от официална регламентация на интимните взаимоотношения и насочване към нови възможности за удовлетворяване на индивидуалните потребности на личността можеби е свързана и с ограничаването на външната свобода на човека в съвременното общество.
     Посочените направления в развитието на съвременното семейство поставят основателно въпроси: Разрушава ли се традиционното българско семейство? В упадък ли е то? Или пък то се модифицира, съобразно глобалните промени в семейните взаимоотношения? Съвсем убедителен е отговорът на някои учени у нас, че дестабилизацията се отнася най-вече за брака, а не за семейството. Има се предвид тенденцията за нарастване броя на разводите, увеличаване възрастта при сключване на брачен съюз и пр. След разпада на брачното съжителство, т.е. след развода, семейството продължава да функционира, но в модифициран вид.
     Отчитайки невъзможността за пълно съответствие между брачното и семейната институция е необходимо да се очертаят някои аспекти на сложните взаимовръзки и зависимости между тях. Бракът не винаги е структуроопределящ елемент на семейството, съществуват и твърде много брачни двойки, които са семейство, без деца и роднини. Спецификата на семейните взаимоотношения до голяма степен се определя от състоянието на брачното взаимодействие в рамките на отделното семейство. В сила е и обратното зависимост – взаимодействието в семейството се отразява върху стабилностто – нестабилността на брачния съюз.

Ползвана литература:
1.Попова, С. Съвременност и възпитание

Автор: Виктория Ангелова