Съпреживяната игра - средство за добро възпитание

( 15 Гласа )

Съпреживяната игра - средство за добро възпитание

Играта, трудът и ученето са сред основните дейности в развитието на човешката личност.
Те са взаимно свързани с живота. Тази връзка децата откриват твърде рано и в желанието си да подражават на възрастните, искат да участват в това, което правят те. Но дейностите, присъщи на възрастните, не могат да бъдат предоставяни на децата, защото те нямат потребните знания и опит, а в много случаи крият опасности за здравето им.

Играта е онази дейност, която удовлетворява желанията на децата да бъдат това, което пожелаят. Чрез нея те се превъплащават в различни професии или други дейности от живота-например "родители" и по този начин изпълняват познатите им задължения. Чрез богатство от дейности с предмети, на които придават определени значения, децата усвояват начини на работа с всичко, с което си служат големите и овладяват система от взаимоотношения. Това ги приобщава към живота, прави ги щастливи и благоприятства за психическото им развитие, стимулира вниманието, допринася за обогатяване на паметта и уменията, формира и разгръща творческо въображение, прави децата инициативни, съобразителни, организирани. Ето защо играта е пълноценен живот за децата, съществен начин за социализирането и за развитието им.
Голямата полза от игрите зависи от съдържанието им. Игрите на децата свидетелстват винаги за две неща, които са взаимно свързани: за жизнения опит на детето, за впечатленията, които то е натрупало от околната среда и за равнището на интелекта. По тази причина те имат и диагностично значение.
Но колкото и да са любопитни децата, ако не са подпомогнати от възрастните, те не могат сами да разберат много от онова, което възприемат - какво е то, за какво служи и как се прави. Отговорността на възрастните е да запознават децата с все повече дейности на хора с различни професии, да им осигуряват инвентар за игрите - както играчки с точни функционални предназначения (камиончета, самолети, слушалки за "преглеждане" и др.), така и без строго фиксирани значения (капачки, кубчета, кръгчета, кутиики и др.), на които според замисъла на игрите, децата да придават определени названия, възможности.
Игрите са дейност по инициатива, замисъл и изпълнение на децата. Всякакви опити да им се диктува на какво и как да играят, лишават игрите от тяхната прелест, превръщат ги в задължение и вместо полза, нанасят по-скоро вреда. Това не значи, че възрастните нямат място в игрите им. Има две възможности.Най-доброто е възрастните да се включват като участници в играта, което децата приемат с желание, и като действащи лица в нея, да дават идеи за обогатяването и разгръщането й. Другата възможност е тактично да правят предложение за ново развитие на играта или да ги насочват към тях чрез "случайно" взимане и разглеждане на някоя играчка, или прибавяне на нова към наличните.
Играчките за децата са както вещите, които са ценни за възрастните и те им се радват, пазят, подреждат, преживяват, когато се случи нещо нежелано с тях. Ето защо и възрастните трябва да се отнасят с внимание и любов към играчките на децата. Небрежното им събиране и нахвърляне в кутии за съхраняване, отначало се посреща с изненада и обида от детето, но не след дълго привиква и започва да изразява отношение, каквото имат възрастните. То престава да е грижовно и когато се отрупва с играчки, всяка нова е обект на внимание, а останалите са пренебрегнати. Само когато радостта на детето от играчките,всяка от които е по своему красива, обичана, е присъща и на възрастните и общата радост се изразява в грижи за всяка играчка, само тогава тяхното количество не е от значение и запазването им е осигурено. Така се обяснява защо играчките на едни деца остават като нови, скъп спомен от детството и когато вече са големи, а от играчките на други деца няма и помен - отдавна всичко е изпокъсано, изпочупено, изхвърлено.
Скъпи родители, надявам се да предизвикам дискусия чрез тази статия, която далеч няма претенции да изчерпва в дълбочина въпроса за възпитателната роля на играта. Наблюдавате ли вашите деца как играят? Играете ли с тях? Учите ли ги как да се отнасят към играчките си? На тези и още много други въпроси, които вие ще зададете, очаквам вашата реакция.

Автор: Силвия Марушкина