Същност и значение на възпитанието през ранното детство В ранното детство възпитанието се разбира като твърде широко понятие, което включва всички целенасочени и планомерни въздействия на средата под ръководството на възрастния, целящи постигането на определени задачи в развитието. Възпитанието обхваща всички грижи по отглеждането на детето. Възпитателно значение има дори това, как ще се организира обстановката, храненето, обличането, разходката, как ще се поднесе храната, какви ще бъдат приборите и т.н.
Началото на възпитанието трябва да се потърси още непосредствено след раждането и то е свързано с началото на образуването на условни рефлекси. Първите условни рефлекси се образуват на основата на двигателните импулси, идващи в мозъчната кора и сигнализиращи за пространствените изменения на тялото. С тези условни рефлекси е свързано и формирането на първите навици и привички у малкото дете непосредствено след раждането му. През последните години обаче все повече се затвърдява мнението, че началото на възпитанието може и трябва да се търси в известен смисъл далеч преди раждането. Чрез организиране въздействията на средата се оказва, че възрастният може косвено да влияе върху развитието на плода в утробата на майката. Много сведения потвръждават тези досегошни предположения. Така например е доказано, че отрицателно влияят върху развитието на детето тютюнопушенето, алкохолизмът, начинът на живот на майката. Проучванията на най-критичните периоди в развитието на мозъка преди и след раждането на детето разкриват тесни връзки между социалните и биохимични фактори, които оказват влияние върху по-нататъшното умствено развитие на детето. В редица съвременни изследвания се съобщава, че най-уязвимият период в развитието на мозъка завършва около 5 месеца след раждането и че през времето на утробно развитие се образуват почти всички нервни клетки. Загубите, понесени на мозъка поради някои неблагоприятни условия през периода на най-интензивното му нарастване, не могат или трудно могат да се компенсират по-късно и той остава с по-малко клетки в някои свои зони, в резултат на което са понякога и слабите умствени способности. Тези данни насочват определено към ранно започване на възпитанието в неговия широк смисъл и към необходимостта от педагогическа просвета за родителите.
За да се изясни по-пълно мястото и значението на възпитанието през ранното детство, е необходимо да се изясни спецификата на отношението между развитие и възпитание през този първи период на човешкия живот. За разлика от растежа, който се разглежда като процес на количествени изменения на организма, развитието е процес на кочествени изменения. То е непрекъснат процес на взаимодействие между организма и средата. Колкото по-пълно е това оравновесяване, толкова реакциите на организма спрямо въздействията на средата са по-еднакви и обратно. Пълно уравновесяване обаче никога не настъпва, което и прави развитието непрекъснат процес. За разлика от биологичното приспособяване, развитието е активно взаимодействие между организма и средата, при което не само средата въздейства върху организма, но и организмът въздейства върху средата, изменя я, организира я спрямо нуждите на своето развитие. Следователно развитието зависи и от двата фактора – от вътрешните условия на организма и от външните условия на средата. Към вътрешните условия спадат всички онези предразположения за нормално човешко развитие, които организмът носи в себе си като наследствени, вродени и придобити. Към външните условия спадат условията за развитие, които се създават от заобикалящата детето материално и социална среда. При детето от ранна възраст, поради малкия жизнен опит, вътрешните условия на организма не са все още достатъчно пълно сформирани и не могат самостоятелно да пораждат психични явления. В процес на активно взаимодействие със средата отначало детето е твърде безпомощно, за да я организира и изменя съобразно със своите потребности. Средствата които то владее за целта (на първо място плачът), са още твърде ограничени и елементарни, а средата (особено социалната среда) е твърде сложна и многолика. Следователно, колкото е по-малко детето, толкова по-необходимо е да има някой, който с по-богатия си опит, с повечето си знания и умения, ще може да помогне на детето в процеса на активно създаване, организиране и изменение на средата в съответствие с неговите потребности. Това определя решаваща роля на възпитанието за развитието на детето през ранна възраст.
Твърде разпространено е мнението, че през първите години от живота на детето възпитанието не е особено необходимо. Според това мнение най-важно през този ранен период е детето да е здраво, да се храни и спи добре, да не боледува и да има добро психическо и физическо здраве. В това, че най-важното в този период (а безспорно и пред всички следващи периоди) е здравето, едва ли някой би се съмнявал. Още повече, че през последните няколко години в изданията на Световната здравна организация съдържанието на понятието „здрави” значително се разшири, като включи в себе си не само физическото, но психическото здраве. Това се отнася особено за първите години след раждането, когато взаимната връзка и зависимост между физика и психика е отличителна черта на развитието. Естествено, тази зависимост не може и не трябва да се представя така просто като например зависимост на психичното развитие от килограмите и сантиметрите на детския организъм (въпреки че през първите години дори и такава зависимост може да се наблюдава понякога). Големият изследовател на ранното детство Н. М. Щелованов убедително доказва, че заболяването от хипотрофия през кърмаческа възраст, изразяващо се в хронично отслабване на детския организъм и изчезване на подкожната тлъстина, много често се дължи на „дефицит на възпитание” , на липса на правилни грижи за отглеждане на малките деца и най-често на липса или недостиг на подходящи емоционални въздействия от страна на възрастните. Затова от хипотрофия често боледуват деца, отглеждани в условията на хоспитализъм, т.е. на еднообразни и бедни въздействия от страна на възрастните, които се грижат за тях. От друга, страна при децата страдащи от хипотрофия, настъпва не само „изсушаване” на физическия вид на детето, но и изоставане в неговото психично развитие. Така същността на разглеждания въпрос се свежда до следното: именно за да бъде здраво, да спи спокойно, да се храни пълноценно и т.н. е необходимо възпитанието на детето още непосредствено след раждането му, а първата от основните задачи на възпитанито през ранното детство е опазване здравето на детето. Така отношението между развитието и възпитанието, определящо ръководната роля на възпитанието в процеса на развитието, през ранното детство би могло още да се разглежда и като отношение между здраве и възпитание, определящо още по-голямата необходимост от възпитание в този първи период.
Тук естествено възниква въпросът „ Ще има ли развитие ако няма възпитание?” Безспорно е, че в резултат на всяко взаимодействие между организма и средата може да се очаква да има развитие. Това развитие ще бъде изложено на случайността. Така ако случайно средата се окаже с достатъчни и благоприятни условия, развитието ще бъде достатъчно и правилно. Дори понякога средата да е достатъчно богата, детето не би могло да се ползува от нейното богатство, ако възрастния не я организира съобразно с потребностите на детето. Например и при наличието на много красиви играчки 4-месечното дете ще изостава по отношение на хващането на всяка играчка, ако възрастният не използва целенасочено тези играчки за стимулиране на хващането.
С отлагане на началото на възпитанието за по-късно време завинаги се пропускат изключителните благоприятни сензитивни периоди. Известно е, че всяка една психична функция се формира най-успешно във времето на нейното първоначално съзряване. А през ранното детство се извършва първоначалното съзряване на почти всички най-основни висши психични функции.
Физиологична основа на необходимостта от възпитание през ранното детство е изключителната пластичност на нервната система през този период, която е условие за бързо и леко изграждане на динамични стереотипи, които от своя страна са психофизиологичната основа на навиците. Чрез възпитанието могат да се формират успешно първите полезни навици у детето. Формирането на полезни навици стои в основата на възпитанието през ранното детство. Там, където не се формират целенасочено положителни навици, естествено и незабелязано възникват отрицателни. Така всяко подценяване на възпитанието през ранното детство би довело до възникване на отрицателни навици и привички, които по-късно трудно биха се коригирали и преодолели. Автор: Виктория Ангелова
|
За мама и татко 
