Умствените ресурси на човечеството

( 4 Гласа )

Умствените ресурси на човечеството

Това, което разграничава неодушевената природа от живите същества е, че последните се стремят да се съпротивляват на промените във формата им и да търсят стабилност, т.е. те са хомеостазни. Основен елемент във вдяка система, търсеща стабилност, трябва да е начинът на получаване, преработване и действие въз основа на информация от средата. Единиците , търсещи стабилност, или „морфостати” , независимо дали са организации или организми, са с обща способност да се съпротивляват на естествената, нарушаваща реда сила на природата.

     Всички системи за преработка на данни са свързани с живите системи и всички живи системи имат способност да преработват данни. Накратко, интелигентността на едно дете е способност за преработване на данни. Малцина ще отрекат, че човешкият мозък е най-добрият инструмент за преработване на данни. Затова твърдим, че най-човешкото в хората е тяхната високоразвита интелигентност.
     По мнение на много автори предимствата за човечеството от много големия и сложен човешки мозък не лежат в ефикасността на този мозък за индивида, а в службата към сложни организации и общества, в които той живее. Животните с мозъци, по-нисши от човешкия, са твърде способни да живеят самостоятелен живот или живот в малки групи. Нарасналият обем на човешкия мозък може да е в резултат наеволюцията, за да може човекът да живее успешно в големи, сложни, добре организирани и стабилни групи.
     Следователно, за да се организират малките, по-прости социални групи, не се изисква високо ниво на интелигентност, за разлика от по-големите и по-сложните, появили се в развития свят през последните няколкостотин години.
     Зипф и други изследователи са доказали, че вероятността от грешка и сложност на една информационна мрежа нараства рязко с увеличаване на размера й. Затова можем да очакваме, че при обединение на отделните общества в едно голямо световно семейство проблемите на организация и комуникация ще станат многократно по-тежки. В допълнение на това са и онези проблеми, свързани с ускореното нарастване на населението в много райони. Малцина биха отрекли, че в края на този век човечеството като цяло ще бъде изправено пред проблеми, изискващи засилено прилагане на най-човешкото качество – интелигентността.
     Огромно и все по-норостващо ще бъде търсенето на човешки способности, интелигентност и талант, след като всички тези проблеми чакат решение. Утрешният свят, дори повече от днешния, ще се нуждае да намери, мотивира, образова, експлоатира и прилага целия възможен талант на всяко едно поколение.
     Няма да можем да си позволим невероятното разхищаване на талант, което съществува дори в развитите нации, а още по-малко – в огромното население, живеещо на екзистенц-минимума в развиващите се страни. Хората в тези страни, без достъп до добро образование, книги и стимули, прекарват живота си , изпълнявайки прости действия, които биха могли да се изпълняват и от машини. Човечеството се сблъсква с две алтернативи: или хората да започнат да използват по-ефективно мозъка си , колективно или индивидуално, или ще трябва да се върнат към една по-ранна и по-проста форма на живот и драстично да намалят броя си.
     Ако се поеме по втория път, поради лош избор или некомпетентност и грешки, необходимите промени ще са толкова жестоки и всеобхватни, че само след няколко поколения хората, обитаващи такъв свят ги очаква бетствие.
     Родители, които искат добро бъдеще за своите деца и внуци, могат да го сторят по най-добрия начин, осигурявайки реализация на потенциала им, така че децата да са от максимална полза за обществото.
     Да бъдем отклонени от фалшиви претенденти за „равенство”, за безсмислено „чувство за справедливост”, за изравняване и атаки на невежо обществено мнение, ще означава да бъдем врагове на хората от утрешния ден. Педагозите трябва да спрат опитите си да реформират обществото и да се върнот към задачата да помагат на децата за придобиване на учебни умения, от които се нуждаят, за да пожънат реколтата от богатото ни културно наследство.
     Като гледаме отблизо широкия спектър от човешки способности, от некомуникативно аутистични деца до гениални, лесноучещи и способни, трудно е да разберем как някой може да вярва, че децата и обществото имат полза от монолитна, недискриминираща система, изградена на хипотезата, че всички вариации при хората са маловажни или основани на културни особености.
     Идеята, че всеки човек трябва да има равни права, че всички хора са законово, морално и социално равни – това е основен елемент на свяко човешко общество. Но разширяването на идеята, че всички хора са еднакви в същността си, че съществува някакъв вид международен стандартен човек, в чиито рамки влизаме всички ние, е една от най-крайните идеи на Русо. Това е комична идея и комичното е, че се приема сериозно. Но последствията от сериозното й приемане и опитите в нейна светлина да се формулира образователна политика не само са комични, но и трагични. Те проповядват изоставяне на основната етика за успеха на Запада, доктрината – „най-добрия човек за определена работа”.
     Не само способните хора страдат от пренебрежението на обществото. В повечето случаи те могат да се грижат за себе си и ще го направят по-добре от средния човек, при която и да е система, независимо дали им се пречи. Самото общество като цяло ще бъде съсипано, както и става в някои райони по света, където не способности, а фаворизация, корупция и идеологическа и религиозна чистота са в основата на подбор и издигане.
     Основна добродетел на демокрацията е,че освобождава талантите на хората, за да се премерят в честно състезание, така че способностите им да се проявят там, където имат най-голямо влияние. Дефектът на системата е, че често целите на индивида са само индивидуална печалба и лично издигане. Това, от което се нуждае светът, е система, осегуряваща жизнеспособна програма на подбор, която ще отправи ясен поглед към неравенството между хората и ще осигури най-добро, съчувствено, хуманно и ефективно използване на човешките умствени ресурси. Тази тема заслужава много по-задълбочено изследване на стореното до сега.
     Надявам се, че най-сетне ще се създадът благоприятни условия за мнения, които ще спомогнат за проучване на търсенето, предлагането, социалната мотивация, обучението и тренирането на най-ценния от човешките ресурси – интелигентността.

Автор: Виктория Ангелова