Формиране на представа на детето за живо същество и животно
Тази задача е решавана от С. Н. Николаева в нейно изследване за зависимостите на живата природа. Педагогическата технология е изградена в съответствие с приетото от автора определение за животното като за живо същество, според което то има определен строеж, може да се движи, да усеща, има потребност от храна – тогава то не боледува и расте. В съответствие с това определение са проведени две занятия: на първото децата сравняват мишлето Димка с книга, а на второто децата сравняват птичката от клетката със стайно растение.
Това изследване предизвиква претенции към определението на понятието „животно”, чието съдържание дава основата за изграждане на последователността на формиране на представата на децата. Животно можем да наречем всеки хетеротрофен организъм, който се храни (пряко или косвено) с органични вещества, синтезирани от растенията, поради това че не може да синтезира основните органични вещества (не може да изгражда органични вещества от неорганични); характерно е наличието на система от органи с тясно специализирани функции, управлявани от централна нервна система, и бърза реакция на дразнители, което осигурява голямата подвижност на цялото тяло и отделни негови органи. Нашата задача е да видим кои моменти от това определение можем да използваме в образователната работа и как чрез тях можем да изградим представата на децата за животно.
Решението на Н. С. Николаева да организира познавателното съдържание като сравнение между животно и предмет, които помежду си изобщо не си приличат, е нецелесъобразно. При такова сравнение децата не могат да изведат основните различия между живото и неживото, между животното и другите организми. Формиране на представа за живо същество
Първият етап на експериментално-опитната работа се състои в това децата да сравнят едно истинско животно с неговия модел (животно-играчка). Те могат, в зависимост от възможностите, да сравнят живото куче с кучето-играчка. Особено ефективно е сравнението, ако живото куче и играчката не се различават съществено по цвят, по форма, по големина. Децата установяват, по пътя на сравнението, че и двете кучета имат тяло, крака, муцуна, уши, очи, уста, козина. Но когато ги викаме по име, живото куче се обръща към нас, а играчката – не; когато им даваме храна, живото куче я изяжда, а играчката – не; живото куче постоянно души на около, защото миризмите, които то разпознава, му дават знания за заобикалящия го свят; когато искаме да погалим или носим кучетата на ръце, живото куче не винаги ни разрешава, а с играчката може да играем както искаме. Живото куче изпитва болка, страх, ярост, а играчката – не. Така децата установяват и коментират функциите на външните органи на кучето и ги виждат в действие: с краката то ходи, с ушите чува, с очите вижда, с носа души, със зъбите си разкъсва и дъвче храната, с гърлото ръмжи и лае, с позите на тялото си издава своите намерения. В процеса на сравнението децата установяват нещо много важно, а именно, че животното има поведение, то реагира бързо на дразнители (когато го викаме, когато усеща миризмата на нещо вкусно, когато нещо го заплашва), а играчката – не.
В хода на формирането на представата за живо същество децата са овладели и част от понятието за животно – характерно е наличието на система от органи, които му помагат да си взаимодейства със заобикалящата го среда и бърза реакция на дразнители (поведение). Формиране на представа за животно Когато говорим за формиране на детските представи за поведението на животните, ние излизаме от решителното признаване на евристичния (за детето) потенциал на непосредствените наблюдения над природата и детското експериментиране. Останалите методи имат своето педагогическо значение при уточняване и допълване на знанията в случай на необходимост (когато знанията касаят развитието на някоя друга насока от активността на децата или отразяват поведението на животни, от които децата са заинтересовани, но които не могат да наблюдават непосредствено).
В резултат на образователната работа децата се научават да различават животните от растенията по един ясен и нагледно убедителен признак: растенията не могат да се придвижват (да ходят), а животните могат. Тази разлика обаче в „способностите” на растенията и животните е в съответствие с начина на хранене, който е основен признак за класифициране. Когато детето започне да забелязва тази разлика, то е готово да усвои представата за един от основните признаци на животните – поведението. От тук нататък постепенно се изграждат детските представи за това, че различните животни имат различна сложност на поведението и това става на основата на сравнението (например между поведението на дъждовния червей и котката). Първоначално сравненията са между животни, които имат ярко очертани съществени разлики в поведението. Примерът за сравнението между червея и котката не е случаен. Той е избран поради необходимостта от прилагане на принципа за достъпност. Сравненията подготвят детето за формулировка на следния въпрос: защо едни животни могат да извършват много по-малко неща (т.е. имат прости форми на поведение), а други могат много повече (т.е. имат сложни форми на поведение)?
Задаването на този въпрос всъщност подготвя психологически и познавателно детето за усвояването на теорията за еволюционното развитие на света на животните и за приспособителните функции на поведението. Това означава, че още в предучилищна възраст детето се учи да мисли съобразно законите на научната логика и се подготвя за усвояването на знанията по съответните учебни предмети за целия курс на училищното обучение.
Приспособителните функции на поведението на животните детето започва да разбира, когато открие факта, че поведението на животните е зависимо от климатичните фактори: Кога долитат лястовиците от юг? Какво е времето там сега? А какво е тук? Какво беше до скоро? С какво са заети лястовиците, когато вали дъжд? А когато наближи есен? Как познавате, че лястовиците са усетили идването на есента? По какво са усетили? Къде са сега дъждовните червеи? (времето е сухо, отдавна не е валял дъжд) А кога можем да ги открием и да ги разгледаме? (когато завали и земята стане много влажна). Познанията се задълбочават, когато децата са провокирани да наблюдават поведението на животните в отделни моменти, характеризиращи се с различна съвкупност от метеорологични елементи ( температура и влажност на въздуха, облачност) и явления (мъгла, слана, дъжд, снежна покривка). Промяната на тези условия води и до промяна в поведението, а тази закономерност е много по-достъпна за детето от промените в поведението на животните, извършвани при смяна на сезоните. Това е така, защото тук можем да насочваме непосредственото наблюдение върху поведението на познати за детето животни.
Формирането на представите на децата за храненето на животните е всъщност процес на формиране на самата представа за животно. Тук могат да бъдат използвани редица занимателни упражнения и игри, при които децата да определят кои животни са тревопасни, кои са месоядни. Представите на децата за храненето на животните са много по-богати ит представите им за храненето на растенията, които извличат хранителните вещества от почвата. Но сравнението между храненето на животните и на растенията трябва да бъде извършено поради това, че на базата на това сравнение се отделя един от най-съществените признаци на животните – тяхното хетеротрофно хранене. И разбира се, много важно е децата да разберат, че по същия начин се извършва и храненето на човека, но с тази разлика, че човек е развил цяло изкуство за приготвяне на храната (кулинария)
Запознаването на децата с начина на хранене и състава на храната на много животни създава предпоставки за овладяването на представи за хранителна верига, хранителна мрежа и за равновесие в природата.
Представата за адаптацията на животните към заобикалящата среда се формира не само на основата на еденичните представи за приспособяване на отделни биологични видове към средата (3-5 год. деца), но и на по-обобщените представи за взаимовръзката между климатичните явления и поведението на топлокръвните (птици и млекопитаещи) и студенокръвните (всички останали) животни. В тази насока към децата могат да се отправят много интересни за тях въпроси: Защо когато настъпят най-големите летни горещини, не можем да срещнем гущерчето? (някои животни се преустройват за нощен начин на живот) По какви други начини животните се спасяват от жегата? Как се променя поведението на животните в зависимост от температурата, валежите, а за водните животни – състоянието на водата?
Съвременните разбирания за формирането на екологосъобразно отношение към света на животните се основават както на разбирането на особеностите на развитието на детската психика и поведение, така и на разбирането на проявата на същите феномени при животните. Малкото дете е способно да изживявя интензивни чувства, породени както от непосредствената връзка с животните, така и от поразяващата сила на субективно новото, което то среща на всяка крачка на своето съприкосновение с тях. Детският антропоморфизъм прави от тези изживявания благоприятен емоционален фон, съдействащ за постигане на целите на екологичното образование. Автор: Виктория Ангелова
|
За мама и татко 
